3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9
София, 11.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 7 януари две хиляди и eдинадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 868/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д. против въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 448 от 17.12.2009 год. по гр. дело № 547/2009 год., с което е оставено в сила решение № 18 от 09.01.2009 год. и решение № 407 от 23.06.2009 год. по гр. дело № 2376/2007 год. на Казанлъшки районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката против О. детско заведение „Я.” с. Е. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за отмяна като незаконно на извършеното със заповед № 115/07.12.2007 год. наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяване на жалбоподателката на заеманата преди уволнението длъжност „детски учител” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 497 лв. за срок от 10.12.2007г. до 26.03.2008 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване са поставени, като разрешени в противоречие със съдебната практика, материалноправните въпроси – при обжалване на съдебно решение в каква поредност следва да бъдат разгледани въпросите по допустимостта на проверяваното решение и въпросите по неговото същество; длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания и искания на жалбоподателя; от коя дата уволнението си счита извършено – от връчване на заповедта за уволнение или от по-късен момент; у кого лежи доказателствената тежест по предявените искове; допустимо ли е ищецът по предявените искове да навежда доводи за незаконност на уволнението, които не е посочил в исковата молба. Към изложението не се сочи и не се представя съдебна практика, както изисква основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът О. детско заведение „Я.” с. Е. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване и такива в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материланоправни въпроси не обуславят решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На жалбоподателката е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” затова, че в качеството и на „детски учител” на първа възрастова група в О. „Я.” е нарушила служебните си задължения по посочени текстове от трудовата характеристика, като е налагала физически наказания на децата – на 08.11. на 14.11 и на 20.11 2007 год. е удряла няколкократно детето И. З. на три години и детето К. К. също на три години, което получило психически стрес и започнало да заеква, установено с медицинска документация и впоследствие преместено в друго детско заведение; оставяла децата от групата без надзор и без да бъде заместена от друг колега, с което е създала реална опасност за здравето и живота на децата (посочени са очевидци) и при извършена проверка е установено, че няма учебен план и материали за съответният част; не извършва предварителна подготовка на ситуациите, което води до ниски резултати в работната група на децата. В исковата си молба подадена на 27.12.2007 год. жалбоподателката е оспорила законността на заповедта за уволнение, единствено като неподписана от директора на детското заведение. В процеса на делото същата не е правила изменение на иска по надлежния ред, чрез навеждане на конкретни основания за незаконност на заповедта. В проведеното на 10.11.2008 г. последно, трето по ред, съдебно заседание пред районния съд, представителят на жалбоподателката по повод искане за допускане на свидетели (извън тези, които са оформили отказа на ищцата да получи заповедта за уволнение) е заявил, че ищцата по принцип изцяло оспорва заповедта за уволнение, което с определение на съда не е прието да внася изменение в обстоятелствената част на исковата молба. В тази връзка е поставения в изложението правен въпрос – може ли да се навеждат нови обстоятелства за незаконност на уволнението, които не са били заявени с исковата молба.
По правило до приключване на устните състезания пред първата инстанция (при първо разглеждане на делото) е допустимо навеждането на нови основания в присъствието на другата страна, които следва да бъдат конкретизирани като факти, от които ищецът извежда спорното право. Изявлението, че заповедта се оспорва по принцип, преди приключване на съдебното дирене, не представлява нов юридически факт, с който съдът е следвало да се съобрази. Пред въззивния съд ищцата не е сочила нови доказателства, които са останали в рамките на поддържаното в процеса оспорване, че заповедта не е подписана от надлежното лице, което е било опровергано с представяне на оригиналната заповед за уволнение.
Воден от горното, не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 448 от 17.12.2009 год. по гр. дело № 547/2009 год. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ