О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1019
София, 11.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 347 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. Л. от [населено място] дол, Кюстендилска област, чрез пълномощника си адв. Н. Л. Н. от АК-К., против въззивно решение от 30.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 305/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което като е потвърдено решението от 14.04.2010 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. № 1538/2008 г., е отхвърлен предявеният от Д. В. Л., срещу В. П. Л. от [населено място] дол, Кюстендилска област, иск с правно основание чл. 82, ал. 2 СК /отм./, /чл. 144 СК-2009 г./, за заплащане на месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от датата на предявяването на иска – 22.10.2008 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в молба-уточнение към касационната жалба, касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен искът за заплащане на месечна издръжка, е неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила относно обсъждането на доказателствата по делото. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване е противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е изведен правен въпрос от материално или процесуално естество, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на спора. Представена е съдебна практика, а именно Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, Решение № 712 от 10.071997 г. по гр.д. № 238/1997 г. на ІІ г.о. на ВКС, Решение № 425 от 21.04.1993 по гр.д. № 1752/92 г. на ІІг.о. на ВС, Постановление № 5 от 30.11.1981 г. на Пленума на ВС, Решение № 226а от 02.03.1993 г. по гр.д. № 1574/92 г. на ІІ г.о. на ВС и решение № 4 от 28.02.1999 г. по гр.д. № 866/1998 г. на ІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, В. П. Л. от [населено място] дол, не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 82, ал.2 СК /отм./, с обжалваем интерес над 1000 лв, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано наличието на законово установените предпоставки за дължима издръжка по см. на чл. 82, ал. 2, вр. с ал. 3 СК/отм.//чл. 144 СК-2009 г./, тъй като ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал материалните възможности на ответника – негов баща да му дава издръжка без особено затруднение, тъй като задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си учащо дете, не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца, а само ако не съставлява за него особено затруднение.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и/или процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевираният от касатора правен въпрос, свързан с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК за евентуално допуснато от съда съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствения материал, би било основание за касиране на въззивното решение като неправилно по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
В случая, липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 305/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 3848 от 23.07.2010 г. на Д. В. Л. от [населено място] дол, Кюстендилска област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: