5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
София, 02.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1959 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Столична община [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. И. И. против въззивно решение № 9 от 05.01.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2595/2014 г. на Софийски апелативен съд, ТО, VІ състав, с което като е потвърдено решение от 05.03.2014 г. по гр.д. № 1678/2013 г. на Софийски градски съд, І ГО, 10 състав, е признато за установено по иска, предявен от Народен театър „Иван Вазов” [населено място] срещу Столична община, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Народен театър „Иван Вазов” не дължи на Столична община, сумата от 24 541,91 лв. – такса за битови отпадъци, за периода 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г., както и сумата от 25 903,25 лв. – такса за битови отпадъци за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г. Твърди се недопустимост, поради неподведомственост на спора на гражданските съдилища, както и неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от материален и процесуален характер, обусловили изхода на делото, които са решени в противоречие със съдебната практика и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос от процесуално естество, за който се твърди, че е решен в противоречие със съдебната практика е относно подведомствеността на делото, а именно възникналият спор между театъра и общината по чл. 124, ал. 1 ГПК от кого следва да бъде разрешен – по общия ред пред гражданските съдилища или пред административните съдилища, както и материалноправният въпрос – частноправно или публичноправно е вземането на публичния взискател Столична община за такса за битови отпадъци по смисъла на Закона за местните данъци и такси, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В подкрепа на твърденията си представя решение № 523 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм.д. № 11042/2013 г., VІІ о., което съгласно приетото разрешение в т. 2 и т. 3 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС не съставлява противоречива съдебна практика и не може да бъде съобразено.
Ответникът по касационната жалба Народен театър „Иван Вазов” [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца Министерство на културата [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. Л. Х., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с исковата си молба ищецът претендира съдът да признае за погасено по давност за периода 2004-2005 г. частно общинско вземане на ответника, обективирано в Акт № РД 22-84/04.02.2010 г., в което вземането за процесния период е определено като публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци. Приел е, че ищецът няма качеството на собственик на процесната сграда и по отношение на него не е налице учредено вещно право на ползване, като предоставената възможност на Министерство на културата Народен театър „Иван Вазов” да ползва имота на основание т. 9 от съставения АДС, не съставлява учредяване на вещно право на ползване по см. на чл. 56, ал. 1 ЗС, от което следва, че ищецът не е задължено лице за такса битови отпадъци по см. на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ за разглеждания период от време и не дължи процесните суми. Приел е също така, че в периода 01.01.2004 г. – 31.12.2005 г. вземанията за такса битови отпадъци, както са посочени в Акт № РД 22-84/04.02.2010 г., не са били публични общински вземания, предвид редакцията на чл. 13, ал. 2, т. 2 ДПК/отм./, тъй като не са били установени по основание и размер със закон, а частни, съгласно чл. 13, ал. 4 ДПК/отм./, вр. с чл. 66, ал. 1, вр. с чл. 62 ЗМДТ и по отношение на тях следва да намери приложение установената в общия закон – чл. 111, б.”в” ЗЗД специална тригодишна погасителна давност, която в случая по отношение на процесните вземания е изтекла съответно на 01.01.2008 г. и на 01.01.2009 г., поради което е уважил предявените отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК. Приел е също така, че последващото изменение на материалния закон – чл. 64, ал. 1 ЗМДТ/изм. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ не може да обоснове разширително тълкуване, съответно приложение на императивната материалноправна норма на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ за процесния период от време – 01.01.2004 г. – 31.12.2005 г.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, но тъй като представеното решение на ВАС не съставлява нито задължителна, нито противоречива съдебна практика, посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, не е налице. По въпроса от процесуално естество – относно подведомствеността на делото, а именно възникналият спор между театъра и общината по чл. 124, ал. 1 ГПК, от кого следва да бъде разрешен – по общия ред пред гражданските съдилища или пред административните съдилища, не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като приетото от въззивния съд е в съответствие с трайно установената съдебна практика, а именно, че предметът на правния спор се определя от ищеца с исковата молба, чрез обстоятелствената част и петитума, с която се индивидуализират спорното материално право и вида на търсената съдебна защита. В случая ищецът Народен театър „Иван Вазов” претендира съдът да признае за погасено по давност за периода 2004-2005 г. частно общинско вземане на ответника Столична община, обективирано в Акт № РД 22-84/04.02.2010 г., в което вземането за процесния период е определено като публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци, т.е. оспорва се съществуването на едно вземане по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, който иск е изцяло в компетентността на гражданския съд, тъй като в случая не се обжалва издадения акт, не се иска прогласяване на неговата нищожност изцяло или на негови части, в които случаи компетентен би бил административният съд, а се оспорва съществуването на едно вземане, в какъвто аспект е и приетото във въззивното решение. Поставеният материалноправен въпрос – частноправно или публичноправно е вземането на публичния взискател Столична община за такса за битови отпадъци по смисъла на Закона за местните данъци и такси, така както общо е формулиран, не се явява обуславящ за изхода на делото, поради което в случая не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като решаващият съд е приел, че съгласно действащата разпоредба на § 1, т. 2 и т. 5 ДР на ДПК (отм.), приложима за разглеждания период /01.01.2004 г. – 31.12.2005 г./, данъчно вземане по смисъла на ДПК са вземанията за републиканския бюджет от данъци, такси, глоби и имуществени санкции, събирани или налагани от данъчните органи и вземанията на местните бюджети, а данъчно задължение е задължението за заплащане на установено по вид и размер данъчно вземане, възникнало въз основа на закон или въз основа на акт на данъчен орган. Таксата за битови отпадъци не съставлява данъчно вземане, съответно данъчно задължение по смисъла на ДПК (отм.), доколкото с изменението на т. 2 от § 1 ДР на ДПК (отм.) от текста е заличена такса „смет” в понятието данъчно вземане по смисъла на ДПК (отм.), както и не е определена със закон, а по силата на чл. 66 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план – сметка, включваща разходите по отделните видове дейности за разглеждания период, поради което таксата за битови отпадъци в случая съставлява частно общинско вземане по смисъла на чл.13, ал. 4, вр. с ал. 2 ДПК (отм.). Посочените разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване, като в случая те са приложени правилно от въззивния съд.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 9 от 05.01.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2595/2014 г. на Софийски апелативен съд, ТО, VІ състав, по касационна жалба вх. № 1749 от 10.02.2015 г. на Столична община [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: