О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
София, 5.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети август, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 157 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. М. В. от гр. С., чрез пълномощника си адв. В от АК-София, против решение № 21 от 05.03.2009 г., постановено по гр.д. № 586/2008 г. на Софийски градски съд, Брачно отделение, с което като е оставено в сила решение № І* от 28.05.2008 г. на Софийски районен съд, 91 състав, постановено по гр.д. № 91/2007 г., е прекратен бракът, сключен с акт за граждански брак № 512/13.05.1979 г. на Димитровски РНС, гр. С., между З. М. В. и А. В. В., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата З. М. В., съпругата да носи предбрачната фамилия М. , а семейното жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Люлин”, бл. 122А, ет. 2, ап. 4, е предоставено за ползване на съпруга А. В. В..
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен искът за развод, съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а също така е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателката е конкретизирала процесуалноправен въпрос, а именно приложима ли е нормата на чл. 119, ал. 2 ГПК/отм./ в брачния процес или не. Твърди, че този въпрос е значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и е решаван противоречиво от съдилищата, както и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не са посочени, нито са представени съдебни решения, подкрепящи твърденията на жалбоподателката.
Ответникът по касационната жалба А. В. В., чрез пълномощника си адв. Ц от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем брачен иск по чл. 99, ал. 1 СК/отм./, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск за развод, въззивният съд е приел, че не е налице релевираното от ищцата съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, който не е уважил нейната молба за оттегляне на иска и не е прекратил производството по делото за развод, поради неявяването на същата в помирителното заседание, тъй като тя се е явила лично на помирителното заседание, проведено на 13.03.2007 г., на което е поддържала иска си за развод, а молбата си за оттегляне на иска е депозирала на 26.09.2007 г. след първото по делото заседание по допускане на доказателствата, проведено на 03.04.2007 г., за което оттегляне ответникът е изразил несъгласие в съдебното заседание, проведено на 01.10.2007 г.
Както се изложи по-горе, жалбоподателката не е посочила съдебни решения, които да обосноват твърденията й, че въззивният съд се е произнесъл по формулирания от нея процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Непосочването на такива решения прави невъзможна проверката на настоящата инстанция по отношение на основателността на твърденията на жалбоподателката. Освен това, правото на ищеца да оттегли предявения иск е уредено в чл. 119, ал. 1 ГПК/отм./, а цитираната разпоредба – чл. 119, ал. 2 ГПК/отм./, касае друго право на ищеца, а именно отказ от иска, като използването на двете процесуални права са с различни последици, изрично посочени в съответните правни норми, т.е. формулираният от касаторката процесуалноправен въпрос в изложението е некоректно поставен, тъй като в производството пред първата инстанция тя не е правила отказ от брачния си иск, поради което не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Що се отнася до основанието визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката само се е позовала на него, а направеното от нея изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 119 ГПК/отм./, е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС.
При този изход на делото пред настоящата инстанция касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 05.03.2009 г., постановено по гр.д. № 586/2008 г. на Софийски градски съд, Брачно отделение, по касационна жалба с вх. № 2* от 23.04.2009 г. на З. М. В. от гр. С..
ОСЪЖДА З. М. В. от гр. С. да заплати на А. В. В. от гр. С. направените разноски за касационното производство в размер на 200/двеста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: