О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 992
София, 3.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. А. К. и И. Н. К., и двамата от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. Б от АК-София против решение № 195 от 18.07.2008 г., постановено по гр.д. № 37/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-а с-в, с което е оставено в сила решението от 15.08.2007 г. на Софийски районен съд, 74 с-в, постановено по гр.д. № 2251/2006 г., с което са уважени предявените искове от В. А. С. от гр. В., Е. А. Й. от гр. С., Й. А. Д. от гр. Ш., Г. Н. Г. от гр. Ш. и И. Н. Ж. от гр. Ш., срещу касаторите, с правно основание чл. 42, б.”в” ЗН, чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ и чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 42, б.”в” ЗН, чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ и чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ относно процесния апартамент, е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочат и представят съдебна практика – решение № 430 от 21.06.2004 г. на ВКС по гр.д. № 84/2004 г., І г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателите са се позовали и на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата като не са представили противоречива съдебна практика в тази насока, както и на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба чрез пълномощника си адв. В от АК-София изразяват становище в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на жалбата.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове по чл. 42, б.”в” ЗН, чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ и чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./, по които обжалваемият интерес е над 1 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи субективно и обективно съединените искове по чл. 42, б.”в” ЗН, чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ и чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ относно процесния апартамент, въззивният съд е посочил, че саморъчното завещание от 04.05.1997 г., с което Б. Б. е завещал на касаторите-ответници процесния апартамент е нищожно, тъй като в него завещателят е изразил воля да завещае процесния имот на ответниците срещу гледане, т.е. завещателното разпореждане е направено с оглед обезпечаване бъдещето на завещателя, който да получава от лицата, в чиято полза е завещанието бъдещи грижи, които без съмнение имат материален израз, обстоятелство противоречащо на безвъзмездния характер на завещанието. Предвид нищожността на саморъчното завещание за ответниците, които се явяват недобросъвестни владелци не е изтекъл 10 годишния давностен срок, за да придобият на това основание собствеността върху процесния апартамент, поради което е основателен и отрицателно установителния иск за собственост на ищците, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, както и обусловения от него иск по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № 99, рег. № 8* по дело № 428/2004 г. на нотариус З. Т. , рег. № 438 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Пленума на Върховния съд и на трайно установената съдебна практика. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е представено посоченото по-горе съдебно решение на ВКС, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В изложението, приложено към касационната жалба като материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, е посочен действителността на завещанието, когато в него е посочено, че е направено поради положени спрямо завещателя грижи, т.е. в случая е нарушена разпоредбата на чл. 42, б.”в” ЗН, който правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Направените доводи от касаторите обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на решението до касационно обжалване. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представеното от касаторите съдебно решение се отнася до конкретен казус, разрешен при конкретна фактическа обстановка, което не обосновава противоречива съдебна практика по чл. 42, б.”в” ЗН. Обжалваното съдебно решение не влиза в противоречие с представеното като съдебна практика решение относно фактическия състав на основанието за недействителност на завещанието като различията в крайните изводи са повлияни от различни фактически обстоятелства и тяхната конкретна преценка от съда, които обстоятелства са относими към правилността на решението и които нямат отношение към приложното поле за допускане на касационно обжалване. Още повече, че в настоящия случай се касае до грижи, които завещателят би получавал от поемателите след съставяне на завещанието, докато в цитираното решение на ВКС се касае до престирани грижи за завещателя преди съставяне на завещанието.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 195 от 18.07.2008 г., постановено по гр.д. № 37/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-а с-в, с което е оставено в сила решението от 15.08.2007 г. на Софийски районен съд, 74 с-в, постановено по гр.д. № 2251/2006 г., с което са уважени предявените искове от В. А. С. от гр. В., Е. А. Й. от гр. С., Й. А. Д. от гр. Ш., Г. Н. Г. от гр. Ш. и И. Н. Ж. от гр. Ш., срещу М. А. К. и И. Н. К., и двамата от гр. С., с правно основание чл. 42, б.”в” ЗН, чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ и чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: