О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
София, 11.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 122 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Л. А., понастоящем в Л. з., лично и чрез служебно назначения особен представител адв. В. Г. от АК-Л., против въззивно решение № 227 от 11.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 304/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против П. на РБ, искове с правно основание чл. 2, т. 6 ЗОДОВ, за сумата от 6 000 лв., представляваща неимуществени вреди и сумата от 1000 лв. имуществени вреди, причинени от надлежаване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”, за периода от 13.08.2003 г. до 21.09.2003 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените искове за причинените му имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл. 2, т. 6 ЗОДОВ, съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят не е конкретизирал правните въпроси от материално или процесуално естество, които са от значение за изхода на делото, а е изложил съображения за неправилност на въззивното решение, тъй като с него е допуснато да остане несанкционирано погазването на основни човешки права и хуманни принципи, тъй като в резултат на бездействие и късно действие на прокуратурата, е претърпял силни болки и страдания, които не са му репарирани.
Ответникът по касационната жалба П. на РБ, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба и липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване..
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен оценяем иск по чл. 2, т. 6 ЗОДОВ за неимуществени вреди, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което в тази част се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Касационната жалба в частта й, с която се обжалва въззивното решение по иска с правно основание чл. 2, т. 6 ЗОДОВ за имуществени вреди в размер на 1000 лв. като процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/в редакцията й ДВ, бр. 57/2007 г./ следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, тъй като според чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В настоящият случай обжалваемият интерес по иска за имуществените вреди не надхвърля определената от закона граница над която касационното обжалване е допустимо, поради което в тази част касационната жалба като насочена срещу решение законодателно изключено от касационно обжалване е процесуално недопустима.
За да отхвърли предявените искове по чл. 2, т. 6 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на Република България, тъй като съгласно определение № 288/10.10.2008 г. постановено по ч.н.д. № 2839/2008 г. на Плевенския районен съд, ценено при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК, е установено, че съдът се е произнесъл по всички съдебни актове, с които А. и бил осъден на лишаване от свобода като е приспаднал изцяло фактически изтърпяното от него наказание, включително и това за претендирания от него период за надлежаване – 13.08.2003 г. до 21.09.2003 г.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Направените доводи от касатора касаят евентуалната неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява основание за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 227 от 11.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 304/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 10406 от 30.11.2010 г. на Х. Л. А., понастоящем в Л. з..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 10406 от 30.11.2010 г. на Х. Л. А. срещу въззивно решение от № 227 от 11.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 304/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Х. Л. А. срещу П. на РБ, иск с правно основание чл. 2, т. 6 ЗОДОВ, за сумата от 1 000 лв., представляваща причинени имуществени вреди.
Определението в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на касатора пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: