О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
София, 11.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Димитрова гр.д. № 155 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], представлявана от кмета К. М., приподписана от ст. юриск. Х. П., против въззивно решение № 122 от 28.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 302/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 6 от 10.03.2010 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 357/2009 г., е уважен предявеният от [община] срещу Т. д. „Н. С.”, [населено място], иск с правно основание чл. 87, ал. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, вр. с чл. 223 ЗЗД, като е развален договорът за замяна от 13.02.1989 г., сключен по реда на чл. 137 НДИ в изпълнение на решение № 50 по протокол № 10/29.11.1988 г. на ИК на ОбНС [населено място], по силата на който Б. т. с., представляван от председателя на ОбС на Б.-гр. Т., чийто правоприемник от 22.10.1990 г. е ищцовото дружество, прехвърля на държавата двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 97,45 кв.м., с прилежащите й изба с площ от 46,52 кв.м. и таванско помещение с площ от 71,90 кв.м., на стойност 31 381 лв./понастоящем частна общинска собственост/, намираща се в [населено място], [улица], а държавата прехвърлила в замяна на Б. собствеността върху масивна двуетажна сграда, със застроена площ от 136,42 кв.м., с прилежащата й изба с площ от 93,78 кв.м., на стойност 31 227 лв., намираща се в [населено място], [улица], поради претърпяно от дружеството съдебно отстранение от имота.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният срещу него иск по чл. 87, ал. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, вр. с чл. 223 ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Първият от изведените от жалбоподателя материалноправни въпроси е относно наличието на предпоставките за разваляне на договора за замяна по чл. 190, ал. 1 ЗЗД, за който се твърди, че е решен в противоречие с приетото в решение № 591/06.01.2006 г. по д. № 907/2004 г., ТК, ІІ т.о., а вторият въпрос е за началния момент на давността за разваляне на договора за замяна при съдебно отстраняване чрез съдебна делба, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Т. д. „Н. С.” [населено място], представлявано от председателя Н. С. Н., чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-Т. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на основанията за допускането й до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл. 87, ал. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, вр. с чл. 223 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск по чл. 87, ал. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, вр. с чл. 223 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по отношение на част от имота, получен при замяната от ищцовото дружество са били предявени реституционни претенции по чл. 1 ЗВСОНИ и с влязло в сила съдебно решение от 27.03.2003 г. по гр.д. № 695/2002 г. на ТщОС е била допусната съдебната му делба при квоти ? идеална част за туристическото дружество и ? идеална част за правоимащите от реституцията лица. С влязло в сила решение на 25.07.2004 г. по гр.д. № 596/2002 г. на ТщРС делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, която е извършена от СИ на 23.11.2004 г. Съдът е приел, че евинцираният участник в замяната е бил добросъвестен, тъй като процесният имот е бил заменен преди приемане на реституционния закон/1992 г./, съгласно който част от имота е била възстановена на наследниците на лицата, от които е била отнета. Приел е, че в случая са налице предпоставките на чл. 190, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на отговорността на прехвърлителя – част от получения при замяната имот принадлежи на трети лица, успешно провели съдебна защита чрез иск за делба, извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, като ищецът е загубил изцяло собствеността и е отстранен от вещта, без да е имал знание по време на замяната за правата на третите лица по смисъла на чл. 192, ал. 1 ЗЗД, при наличието на което знание не би сключил договора за замяна. Приел е също така, че в случая е налице съдебно отстраняване в хипотезата на т.нар. „осъществена евикция”, която настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с което купувачът е осъден да предаде вещта, т.е. на решение с изпълнителна сила. В случая при иск за делба евикцията е осъществена с влизане в сила на решението по извършване на делбата, а не на това по допускането й, тъй като то освен конститутивно действие има и изпълнителна сила. В случая евикцията е настъпила с влизане в сила на решение № 507/11.06.2004 г. по гр.д. № 596/2002 г. на Търговищкия районен съд, с което имотът е изнесен на публична продан – на 25.07.2004 г., от който момент започва да тече пет годишния давностен срок по чл. 87, ал. 5 ЗЗД за разваляне договора за замяна, който срок до предявяване на настоящия иск на 18.06.2009 г. не е изтекъл.
Не са налице основанията, посочени в изложението на касатора за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 2 и т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставеният материалноправен въпрос относно наличието на предпоставките за разваляне на договора за замяна по чл. 190, ал. 1 ЗЗД е формулиран твърде общо и не представлява правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В конкретния случай съдът е изложил мотиви защо евинцираният участник в замяната е бил добросъвестен, тъй като процесният имот е бил заменен/1988 г./ преди приемане на реституционния закон/1992 г./, съгласно който част от имота е била възстановена на наследниците на лицата, от които е отнета. Приел е, че в случая са налице предпоставките на чл. 190, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на отговорността на прехвърлителя, тъй като част от получения при замяната имот принадлежи на трети лица, успешно провели съдебна защита чрез иск за делба, извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, като ищецът е загубил изцяло собствеността и е отстранен от вещта, без да е имал знание по време на замяната за правата на третите лица по смисъла на чл. 192, ал. 1 ЗЗД, при наличието на което знание не би сключил договора за замяна. Приетото от съда в тази насока напълно кореспондира с приетото по отношение приложението на чл. 190, ал. 1 ЗЗД в представеното като противоречива практика решение № 591/2004 г. на ВКС. Следва да се отбележи, че в случая евентуалната неправилност на тези изводи на въззивния съд би представлявала основание за касиране на въззивното решение, поради необоснованост, съгласно разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане до касационно обжалване. Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва даден правен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, при отчитане на обстоятелството, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани. Т.е. този правен въпрос следва да е свързан с решаващите изводи на съда, обосновали изводите му за съществуването или не на спорното право и се явява съществен с оглед изхода на делото като в настоящия случай не е налице тази хипотеза. Вторият поставен материалноправен въпрос от значение за изхода на делото е за началния момент, от който започва да тече давността за разваляне на договора за замяна при съдебно отстраняване чрез съдебна делба, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Този въпрос е обусловил изхода на делото, но на него въззивният съд е дал правилен отговор в синхрон с установената съдебна практика, а именно, че евикцията е настъпила с влизане в сила на решение № 507/11.06.2004 г. по гр.д. № 596/2002 г. на Търговищкия районен съд, с което имотът е изнесен на публична продан – на 25.07.2004 г., което решение се ползва с изпълнителна сила, от който момент започва да тече пет годишния давностен срок по чл. 87, ал. 5 ЗЗД за разваляне договора за замяна, който срок до предявяване на настоящия иск на 18.06.2009 г., не е изтекъл. Т.е. давностният срок по исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД при съдебно отстраняване чрез съдебна делба, започва да тече от влизане в сила на решението по извършване на делбата, което се ползва с изпълнителна сила. Основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по поставения въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, както и уеднаквяване на противоречива съдебна практика, какъвто не е настоящият случай, тъй като съдът е дал отговор на поставения въпрос като се е ръководел от установената съдебна практика, която не следва да бъде променяна, а правните норми са ясни и не се нуждаят от тълкуване, поради което не следва да бъде допуснато касационното обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122 от 28.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 302/2010 г. на Варненския апелативен съд, по касационната жалба с вх. № 5116 от 29.11.2010 г. на [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: