О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр.София, 26.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 4038 по описа за 2008 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. И., В. П. А. , Г. И. Б. , С. Г. И. , С. Г. Л. и Н. К. С. , подадена от адв. Г. Х. срещу въззивно решение № 8 от 18.02.2008 г. по гр.дело № 1087/2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 17.08.2006 г. по гр.дело № 113/2006г. на Е. районен съд, с което искът им срещу Б. Т. Х. и З. С. Н. за признаване за установено по отношение на ответниците, че са собственици на недвижим имот от 1230 кв.м., съставляващ п-л ХХХV-9, кв. 9 по плана на вилна зона Р. и осъждането им да предадат владението на същия е отхвърлен.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба Б. Т. Х. и З. С. Н. чрез процесуалният си представител адв. Е. П. в писмения отговор изразяват становище за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск с правно основание чл.108 ЗС, излагайки съображения, че същият е неоснователен, тъй като ищците не са доказали активната си материалноправна легитимация. Издаденото от ОСЗГ- Етрополе по реда на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ решение за имота, предмет на спора не ги легитимира като собственици, тъй като в него не са посочени границите му, както и не е придружено със скица. Ищците не са доказали правото си на собственост върху спорния имот, поради което ревандикационния иск е отхвърлен.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставят следните материалноправни въпроси: поражда ли вещноправно действие влязлото в сила съдебно решение за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, ако в него са посочени имотите, които се възстановяват, но не са посочени техните граници; изискванията за съдържанието на решението за възстановяване на земеделска земя, установени в чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ задължителни ли са и за съда, когато се произнася с решение за възстановяване на собствеността; може ли ответник по иск за собственост да оспорва влязло в сила решение за възстановяване на собствеността, по което не е бил страна, само по пътя на възражението; ако е постановено съдебно решение за възстановяване на собствеността, необходимо ли е ОСЗГ да се произнесе с отделно решение и поражда ли то вещноправно действие.
По поставените от жалбоподателите въпроси има задължителна практика на Върховния касационен съд. С ТР № 1/1997 г. ОСГК на ВКС е приел, че с решението на поземлената комисия /сега ОСЗГ/, респ. заместващото го съдебно решение възниква правното качество на обекта на собствеността- индивидуализацията и затова то има конститутивно действие. Съдържанието на решението за реституиране правото на собственост върху земеделски земи, за да бъде годен титул за собственост, е посочено в разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ -в решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение /граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. По въпроса допустимо ли е ответник по ревандикационен иск да оспори влязло в сила решение за възстановява на собствеността също има задължителна практика- ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС. В т.4 от посоченото тълкувателно решение е прието, че административен акт за реституция, респ. заместващо го съдебно решение, без които бившият собственик или неговите наследници не могат да се легитимират активно по предявен иск за собственост не обвързва ответника по иска, тъй като той не е легитимирана страна в реституционното производство, не разполага и с право на жалба срещу постановеното позитивно решение по него, т. е. включително когато последното е материално незаконосъобразно, той не може да се защити по реда на обжалването му, а само в гражданския процес, в който ще му се противопоставят вещните права, придобити въз основа на това решение от ищеца по иска за собственост, като направи възражение, че решението е материално незаконосъобразно.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на възивното решение. Правният въпрос разрешен в обжалваното решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая по поставените въпроси има практика на Върховния касационен съд, включително и задължителна практика за съдилищата- ТР 1/1997 г. на ОСГК на ВКС и ТР 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, поради което не се налага ново произнасяне на ВКС по тези въпроси.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8 от 18.02.2008 г. по гр.дело № 1087/2007 г.на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: