3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 305
С., 14.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1436/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. против въззивно решение на С. градски съд от 11.03.2010 год. по гр. дело № 5416/2009 год., с което е потвърдено решение от 16.04.2009 год. по гр. дело № 22168/2008 год. на С. районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 1099 от 12.06.2008 год., с която на И. Г. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „младши специалист – складово стопанство” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за сумата 5400 лв. за период 16.06.2008 г. – 16.12.2008 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото няма позоваване на съдебна практика по процесуалноправния въпрос – може ли в производство по спор за незаконно уволнение да се направи възражение за недействителност на трудовия договор. Въпросът е поставен предвид разгледано от съда възражение направено от другата страна за недействителност на трудовия договор по чл. 74, ал. 1 КТ, по което е прието, че трудовият договор е невалиден, защото при сключването му работникът е укрил от работодателя действителното си психично и физическо здраве – обстоятелството, че с решение на Т. пред 2004 год. му е призната 90,6% трайна неработоспособност (само за психичното заболяване е определен 71%) със срок 01.12.2007 год., преосвидетелствуван с решение на Т. през 2008 год. с призната нетрудоспособност 70% до 01.12.2011 год. Въпреки това ищецът е заемал работни места, които не са били предвидени за трудоустроени лице (нарушение на чл. 314 КТ), лишил е от възможността работодателят да прецени дали отговоря на законните изисквания за заемане на тези длъжности, с което при сключването на трудовия договор волята на работодателя е била опорочена – основания по смисъла на чл. 74, ал. 1 КТ за неговата недействителност. Посочено е, че работникът е недобросъвестен, поради което не може да се ползва от фикцията на чл. 75, ал. 1 КТ – фингираща трудово правоотношение, с възможност да бъде прекратено на предвидените в закона основания и да бъде оспорена законността на прекратения трудов договор. Недобросъвестността на ищеца – жалбоподател в случая изключва възможността за разглеждане на спора по същество, тъй като недействителния трудовия договор не е породил правоотношение подлежащо на прекратяване. При тези съображения исковете на жалбоподателя са отхвърлени.
Ответникът Върховен касационен съд в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличието на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че жалбоподателят се позовава формално на трите хипотези от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да са развити съображения и да е посочена, респ. представена съдебна практика. Изложени са съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение, предвид наличието на такива оплаквания в изложението.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос, дали може в производството по спор за незаконно уволнение да се направи възражение за недействителност на трудовия договор, не обуславя основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като с решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 год. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което има задължителен характер е даден положителен отговор на този въпрос. В решението е застъпено виждането, че обявяването на недействителност на трудовите договори може да стане в самостоятелен исков трудов процес, инцидентно в рамките на висящ исков процес, включително и чрез възражение в трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение, за трудово обезщетение. С обжалваното решение е разгледано възражение за недействителност на трудовия договор в съответствие със съдебната практика на ВКС. Наличието на посочената съдебна практика изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
В останалата част изложението съдържа съображения по съществото на спора, относими към правилността на обжалваното решение, съставляващи основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на разглеждане в друго производство, при допуснато касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.03.2010 год. по гр. дело № 5416/2009 год. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ