О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
София, 30.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. М. Б. от с. Б., Русенска област, чрез пълномощника си адв. М от АК-Русе, против решение № 235 от 14.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 430 по описа за 2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 13 от 27.02.2009 г., постановено по гр.д. № 1450/2008 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. М. Б. , против М. С. М. от с. Щ., Русенска област, иск по чл. 70, ал. 2 СК/отм./, за определяне на режим на лични отношения на ищцата с внучката й Д. С. Ефраимова.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Такъв, обуславящ изхода на спора, правен въпрос не е изведен.
Ответникът по касационната жалба, М. С. М. не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата, както и по основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 70, ал. 2 СК/отм./, и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
Като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 70, ал. 2 СК/отм./ за определяне по съдебен ред на мерки на лични отношения между баба и внучка, въззивният съд е приел, че в случая определянето от съда на режим на лични отношения между касаторката и нейната внучка не е в интерес на детето, предвид влошените отношения между касаторката и майката на детето – нейна бивша снаха, рефлектиращи и върху крехката психика на детето – 7 годишно момиченце.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. Касаторката се е позовала на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая касаторката не е формулирала такъв въпрос, а направеното от нея изложение съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, последваща проверка относно това дали същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не може да бъде извършена. Отделен остава въпросът, че касаторката само се е позовала на основанието визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а направеното от нея изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 70, ал. 2 СК/отм/ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235 от 14.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 430 по описа за 2009 г. на Русенския окръжен съд по касационна жалба с вх. № 8* от 08.10.2009 г. на Н. М. Б. от с. Б., Русенска област, чрез пълномощника си адв. М от АК-Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: