3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 347
С., 23.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1532/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК-.
Образувано е по касационна жалба на [фирма][населено място] против въззивно решение на С. градски съд от 12.05.2010 год. по гр. дело № 10449/2009 год., с което е потвърдено решение от 23.06.2009 год. по гр. дело № 21967/2008 год. на С. районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ е отменено дисциплинарното уволнение на И. П. К., извършено със заповед № РД-04-02 от 03.06.2008 год. на управителя на [фирма] като незаконно, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водещ инженер-проектант” и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 6220,80 лв. за периода 04.06.2008 г. – 04.12.2008 г. със законна лихва, считано от 01.08.2008 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса за приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, като поддържа, че с обжалваното решение, той е разрешен в противоречие с представено съдебно решение № 2108 от 09.01.2007 год. на ВКС, с което е прието, че заповедта за уволнението следва да съдържа конкретни описания на допуснатите нарушения, според оценката на работодателя, да е посочена датата, на която са констатирани тези нарушения, като по този начин няма да бъде възпрепятствана съдебната защита на уволненото лице по чл. 195, ал. 1 КТ. Наведеното сочи на приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът И. П. К. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване, поради липса на правен въпрос от значение за изхода на делото по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя въпроса по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, с оглед приетото от съда, като основание за уважаване на исковете, че заповедта с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” не е мотивирана според изискванията на посочената разпоредба – липсва конкретна фактическа обстановка, която не може да се замести от доказателствата по делото, не е посочено кога е извършено нарушението, не става ясно какъв е проекта, който е следвало да се изготви, кога изтича крайния срок за неговото предаване, на кого е следвало да се предаде, какви са негативните последици за работодателя, на които се е позовал. Въпросът е от значение за изхода на делото, но не е разрешен в противоречие със съдебна практика формирана по реда на чл. 291 ГПК със задължителен характер – решения по гр. дело № 698/2009 год. на ВКС; гр. дело № 1374/2009 год. на ВКС, гр. дело № 1412/2009 год. на ВКС – всички постановени по чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ.
Според задължителната съдебна практика необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ изисква посочване на фактическите признаци на нарушението, кога и от кого е извършено. Разпоредбата е императивна, посочените реквизити са задължителни и за тях съдът следи служебно. Ако заповедта не отговоря на това съдържателно изискване, последицата е незаконност на уволнението и неговата отмяна.
В процесния случай наказанието е наложено за това, че служителят не е представил в срок за приемане на изработения лесоустройствен проект за обществено обсъждане и приемане на второ лесоустройствено съвещание с всички готови материали. В останалата част заповедта съдържа извода, че неизпълнението уронва престижа на дружеството и други изводи, които нямат отношение към посоченото нарушение. Това фактическо описание на нарушението е прието, че не задоволява изискването на закона за индивидуализация на нарушението по неговите обективни и субективни признаци, както и време на извършването му, което съответства на задължителната съдебна практика и изключва приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставения правен въпрос. Следва да се посочи, че заповедта не препраща към друг акт на работодателя, допълващ съдържанието по мотивиране на нарушението, което според задължителната съдебна практика на ВКС – решения по гр. дело № 313/2010 г. ВКС и гр. дело № 1069/2010 г. ВКС постановени по реда на чл. 291 ГПК това е допустимо, т. е. обосновката на работодателя за конкретните факти по извършеното нарушение, поради което е издадена заповедта за уволнението, може да бъде формулирана и в друг препращаш документ (рапорт, докладна записка) и това би удовлетворило изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност на заповедта за уволнението.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. Поставеният правен въпрос е разрешен с обжалваното решение в съответствие със задължителна съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, респ. т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.05.2010 год. по гр. дело № 1044/2009 год. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ