О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1013
София, 11.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 167 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. Т. от АК-С., против въззивното решение от 15.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 12979/2009 г. на Софийския градски съд, ГК, ІІ”в” отделение, с което като е оставено в сила решението от 08.07.2009 г. на Софийски районен съд, 55 с-в, постановено по гр.д. № 3441/2007 г., е отхвърлен предявеният иск от касатора срещу Г. Д. Б. от [населено място], с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 950,29 щ.д.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, чието правилно решаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените от касатора въпроси са за уредения в разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ принцип на добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение от работник или служител, както и разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД намира ли приложение в случая или се дерогира от нормата на чл. 271, ал. 1 КТ.
Ответникът по касационната жалба, Г. Д. Б., чрез пълномощника си адв. Т. П. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД като е приел, че процесната сума, представляваща допълнително възнаграждение по силата на трудов договор между страните, не е изплатена в повече на ответника, но дори да е така, при получаването й той е бил добросъвестен по см. на чл. 271, ал. 1 КТ и не дължи връщането й.
Поставените два правни въпроса от материално естество в изложението за допускане на касационно обжалване, а именно – за уредения в разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ принцип на добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение от работник или служител, както и разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД намира ли приложение в случая или се дерогира от нормата на чл. 271, ал. 1 КТ, макар и твърде общо формулирани, са от значение за изхода на делото, но те са решени от въззивния съд в съответствие със закона и съдебната практика, поради което разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ. Това е така, тъй като съгласно чл. 271, ал. 1 КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение, които е получил добросъвестно, т.е. добросъвестно получените от работника или служителя суми не подлежат на връщане, дори когато са били неоснователно получени, или основанието за получаването им отпадне впоследствие като се касае за легална, а не етична добросъвестност. Предпоставка за прилагане закрилата по чл. 271, ал. 1 КТ е добросъвестността на работника или служителя при получаване на трудовото възнаграждение или обезщетение като е достатъчно той да не е знаел, че няма право да получи съответното възнаграждение, т.е. добросъвестността му се предполага до установяване на противното – чл. 8, ал. 2 КТ – доказване на неговото знание относно липсата на основание за получаване на сумата. В конкретния случай ищецът работодател не е оборил тази презумпция, тъй като е негова доказателствената тежест и искът му е отхвърлен. Същото се отнася и до втория правен въпрос относно приложението на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и връзката му с чл. 171, ал. 1 КТ, тъй като след като е налице добросъвестност на работника или служителя при получаване на суми по трудово правоотношение, макар и при липса на основание, предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен. В случая въззивният съд е приложил точно закона и не се налага тълкуване на правните норми, за да е налице приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На ответната страна следва да се присъдят направените разноски за настоящото касационно производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 12979/2009 г. на Софийския градски съд, ГК, ІІ”в” отделение, по касационна жалба с вх. № 75212/29.10.2010 г. на [фирма], [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Г. Д. Б. от [населено място] направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: