4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 27.04. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1150 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. Г. Х., чрез пълномощниците си адв. С. С. Г. и адв. Н. Х. Ш., и двамата от АК – П., против въззивно решение № 512 от 15.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 696/2010 г. на П. окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 181 от 21.01.2010 г. на П. районен съд, постановено по гр.д. № 7654/2009 г., са уважени предявените от Н. И. М. от[населено място], срещу [фирма] искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за заплащане на сумата 2191,42 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение и за заплащане на сумата 33,54 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.03.2009 г. – 30.06.2009 г. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен също така искът по чл. 128, т. 2 КТ, за сумата над 2191,42 лв. до пълния предявен размер от 5392,42 лв и искът за лихва за забава за сумата над 33,54 лв. до пълния предявен размер от 82,67 лв., както и предявеният от [фирма] инцидентен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено съществуването на трудово правоотношение между страните по договора от 01.08.2007 г. към датата на приключване на устните състезания.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените срещу него искове по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 245, ал. 2 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е свързан с приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./, който в случая е неприложим, тъй като производството е по реда на новия ГПК и са приложими аналогичните норми на чл. 12 и чл. 235 ГПК, като се посочва липса на мотиви на съда относно доказателствата, фактите и обстоятелствата, установени по делото. Изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е, налице ли е прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, т. 2 КТ, при условие, че работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение, работникът е отправил предизвестие, в което е поставил срок за изплащането му, след изтичането на който е заявил, че трудовото правоотношение следва да се счита прекратено, но не е съдействал на работодателя изплащането на това възнаграждение да стане на определения от него падеж. Посочени са и са представени съдебни решения: Решение от 30.12.2003 г. по гр.д. № 20790/2002 г. на ТСК, 78 с-в на СРС и решение № 1096 от 08.04.2010 г. по гр.д. № 7655/2009 г. на П., за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба Н. И. М. от[населено място], чрез пълномощника си адв. В. Л. П.-С. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване .
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени оценяеми искове по чл. 128, т. 2 КТ и обусловен от него иск по чл. 245, ал. 2 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че работодателят не е изплатил на ищеца дължимото трудово възнаграждение за три месеца, което е присъдил със законните последици – дължимата лихва за забава. Съдът е приел, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, т. 2 КТ, тъй като работодателят е забавил изплащането на три месечни трудови възнаграждения и работникът е отправил към него изявление на 22.06.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, като упражняването на субективното право на работника за прекратяване на трудовия договор не е поставено в зависимост от отправянето на покана за плащане, респ. изчакване на действията на работодателя във връзка с тази покана, т.е. отправянето на покана не е елемент от фактическия състав на нормата на чл. 327, т. 2 КТ. В съответствие с разпоредбата на чл. 272 ГПК въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд в тази насока.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва даден правен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, при отчитане на обстоятелството, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани. Т.е. този правен въпрос следва да е свързан с решаващите изводи на съда, обосновали изводите му за съществуването или не на спорното право и се явява съществен с оглед изхода на делото. В настоящия случай не е налице тази хипотеза. Изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е свързан с изводите на съда относно събраните по делото доказателства и установените факти и обстоятелства. Евентуалната неправилност на тези изводи, както и необсъждане на доказателства и установени по делото факти и обстоятелства, биха представлявали основание за касиране на въззивното решение, поради необоснованост, съгласно разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане до касационно обжалване. Не е формулиран от касатора въпрос, по който съдът да се е произнесъл и по който да съществува противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като за представените като съдебна практика решения липсват данни, че са влезли в сила, а само при наличието на такива може да се приеме съществуването на въпроси, решавани противоречиво от съдилищата.
Изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос относно поведението на работника в случая не е от значение за изхода на спора, тъй като значимият въпрос е налице ли е забава от страна на работодателя за заплащане на трудовото възнаграждение на работника и изявление от работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, т. 2 КТ в резултат на забавата. Така както е формулиран въпросът, същият не е обусловил изхода на спора, поради което следва да се приеме, че липсва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно формулиран материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил изхода на делото, който да е решаван противоречиво от съдилищата, поради което не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което в случая е заявено бланкетно. Т. основание би било налице, ако произнасянето на съда по поставените въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А както се посочи по-горе, твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая по приложението на чл. 327, т. 2 КТ е налице трайна съдебна практика, което не обосновава необходимостта от тълкуване на тази правна норма.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 512 от 15.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 696/2010 г. на П. окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 11782 от 20.05.2010 г. на [фирма],[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: