О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
София, 3.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 4* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Л. Й. Б. от гр. П., против решение № 236 от 09.04.2008 г., постановено по гр.д. № 15/2008 г. на Плевенския окръжен съд, І-ви граждански състав, с което е обезсилено решение № 156 от 21.11.2007 г. на Плевенския районен съд, постановено по гр.д. № 229/2007 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от Д. Л. Й. Б. , срещу Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия/ПГСАГ/ “Никола Фичев” гр. П., с правно основание чл. 354, ал. 1, т. 2 КТ и е прекратил производството по делото в тази част. Със същото решение е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от ищеца искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 220, ал. 1 КТ. Предмет на касационно обжалване е решението на ПлОС, в частта по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд в обжалваната му част, е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 893 от 27.07.1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 436 от 11.06.1998 г. по гр.д. № 1436/1997 г. на ВКС, ІІІ г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В допълнителна молба от 03.11.2008 г. жалбоподателят се е позовал на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че въззивната инстанция е постановила решение в противоречие с практиката на съдилищата, но не е представил доказателства в тази насока. В същата молба е релевирано и третото основание за допускане на касационно обжалване, а именно произнасяне на въззивния съд по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата ПГСАГ“Никола Фичев” гр. П. не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на работодателя с касатора на основание чл. 325, т. 2 КТ е законосъобразна, тъй като ищецът, след като е бил възстановен на предишната си работа, не се е явил в срока по чл. 345, ал. 1 КТ да я заеме. За да обезсили първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска на касатора по чл. 354, т. 1 КТ, въззивният съд е приел, че защитата на тези права/относно поправки в трудовата му книжка касаещи общия му трудов стаж/, той следва да реализира по административен ред, а не по общия исков ред.
Настоящият съдебен състав намира, че изложението не извежда материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за изхода на спора, който да е отнесен към конкретна хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите, така както са формулирани се отнасят до съществото на спора и фактически те са доразвити в касационната жалба като основания за неправилност на въззивното решение – чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че обжалваното решение не е постановено в противоречие с представената към касационната жалба съдебна практика – две съдебни решения на Върховния касационен съд по приложението на чл. 325, т. 2 и чл. 345, ал. 1 КТ, постановяващи, че възстановяване на трудовото правоотношение след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ/за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповедта, с която е наложено/ не настъпва автоматично, а при наличието на три законоустановени предпоставки : 1. работникът или служителят да е предявил иск за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 2. работникът или служителят да се е явил, за да започне работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, или по-късно при наличие на уважителни причини; 3. работникът или служителят да е бил допуснат от работодателя да изпълнява работата, на която е възстановен по силата на влязло в сила съдебно решение. Обжалваното решение в частта относно установяване фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 325, т. 2 КТ, е в съответствие с изискванията на цитираната съдебна практика.
Релевираното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно, не е развито в касационната жалба, поради което липсват предпоставки за обсъждането му по същество. За пълнота на изложението следва да се посочи, че за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а именно решен от въззивния съд правен въпрос, от който да зависи изхода на спора и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236 от 09.04.2008 г., постановено по гр.д. № 15/2008 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: