3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 27.04. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1365 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. М. К. от[населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. Й. М. от АК-София, против въззивно решение № 2545 от 02.06.2010 г., постановено по гр.д. № 12024 по описа за 2009 г. на С. градски съд, Гражданско отделение, І-ви брачен въззивен състав, с което е отменено изцяло решение № ІІІ-15-100/09 от 08.05.2009 г. по гр.д. № 3421/2007 г. на С. районен съд, 85 с-в и е отхвърлен искът за развод, предявен от К. М. К. срещу В. К. Д.-К. от[населено място], на основание чл. 99, ал. 4 СК/отм./, както и обективно съединените с него небрачни искове.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят твърди, че с въззивното решение е разрешен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 99, ал. 4 СК/отм./, обусловил изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба В. К. Д.-К. от[населено място], не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по неоценяем иск за развод и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
Жалбоподателят сочи като основания за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правен въпрос, решен от въззивния съд, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
За да отмени първоинстанционното решение, с което е уважен искът за развод, с правно основание чл. 99, ал. 1 СК/отм./, и този иск е отхвърлен на основание чл. 99, ал. 4 СК/отм./, въззивният съд е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само ищецът, не са налице важни обстоятелства, които да налагат да се допусне разводът и ответницата държи за запазването на брака.
П. от жалбоподателя материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл. 99, ал. 4 СК/отм./, съгласно който развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът и по-конкретно продължителната фактическа раздяла на съпрузите явява ли се такова важно обстоятелство, налагащо да се допусне разводът. Този въпрос жалбоподателят е обвързал с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разрешаването на този въпрос, който е обусловил изхода на делото, не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като той е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 10 от 1971 г., поради което настоящата инстанция намира, че не е налице релевираното от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В случая е налице обаче решен от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора в противоречие със задължителната съдебна практика – разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г. в тази насока, което представлява основание за допускане на касационното разглеждане по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, изключващо релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета[населено място] № 38 на МС/обн. Д.В., бр. 22/2008 г./ – чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 6, т. 2, жалбоподателят следва да внесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението, държавна такса за касационното производство в размер на 25 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2545 от 02.06.2010 г., постановено по гр.д. № 12024 по описа за 2009 г. на С. градски съд, Гражданско отделение, І-ви брачен въззивен състав.
УКАЗВА на касатора К. М. К. от[населено място], със съдебен адрес:[населено място], [улица] – адв. Й. М., в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 25 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: