О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1025
София, 15.08.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 254 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. М. И. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Р. С. Х. от АК-Р., против въззивно решение № 551 от 18.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 880/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 1406 от 05.08.2010 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 1381/2010 г., за уважаване на предявените от Ц. М. И., срещу поделение 32420 [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване уволнението на И., извършено със Заповед № 514/30.12.2009 г. на командира на поделение 32420 за незаконосъобразно и отмяна на уволнението; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението „пазач невъоръжена охрана” в поделението и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата 2439,54 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица. С обжалваното решение исковете са отхвърлени като неоснователни.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И. материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл. 68, ал. 4 КТ, във вр. § 1, т. 8 от ДРКТ . В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил следната съдебна практика: решение № 136 от 02.02.2006 г. по гр.д. № 1911/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 933 от 25.05.2005 г. по гр.д. № 469/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 53 от 20.01.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, Поделение 32420 [населено място], не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 , ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че уволнителната заповед е законосъобразна, тъй като поредно сключените с ищеца срочни трудови договори са за различни длъжности, с различни трудови функции, поради което последният трудов договор е валидно сключен като срочен такъв, а уволнителната заповед по чл. 325, т. 3 КТ е законосъобразна. Освен това, съдът е приел, че трудовото правоотношение на ищеца с ответното поделение е възникнало при хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ, като „изключение” по смисъла на § 1, т. 8 от ДРКТ, тъй като заеманите от ищеца длъжности са били предвидени в допълнителното срочно щатно разписание за съответната година, изготвяно и одобрявано на основание ПМС № 66/28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните учреждения да се назначават лица по трудов договор за извършване на необходими за съответната организация работи. За тези длъжности се изработва допълнително щатно разписание, което има действие в рамките на съответната календарна година.
Тъй като представената съдебна практика са решения на отделни състави на ВКС, а не задължителна съдебна практика по см. на т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се касае до основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а не заявеното от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И. въпрос относно приложното поле на чл. 68, ал. 4 КТ във вр. § 1, т. 8 от ДРКТ, е от значение за спорното право, като същият не е решен от въззивният съд в противоречие с представената съдебна практика. Въззивният съд е приел, че в настоящия случай тази разпоредба е приложима въз основа на събрания по делото доказателствен материал и е приложил закона съобразно направените от него правни изводи. Евентуалната неправилност на тези изводи на въззивния съд би била основание за касиране на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 551 от 18.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 880/2010 г. на Русенския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 11979 от 27.12.2010 г. на Ц. М. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: