О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1002
София, 11.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 54 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Г. С. Б. и Л. А. Б., и двамата от [населено място], чрез пълномощниците си адв. С. Б. и адв. Л. Ц. от АК-С., както и от Г. Д. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-С., против въззивно решение № 109 от 11.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1198 по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението от 10.05.2004 г. по гр.д. № 883/2002 г. на СГС, ГК, І-3 състав, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от Г. С. Б. и Л. А. Б. срещу С. В. Д. от [населено място], за прогласяване нищожността на договор, предмет на нотариален акт № */12.12.2000 г. на нотариус М. К., с който е прехвърлен процесния недвижим имот, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 152 и чл. 209 ЗЗД и този иск е уважен, като е оставено в сила решението в частта му за отхвърляне на иска, предявен от Г. С. Б. и Л. А. Б. срещу С. В. Д. и Г. Д. Б. от [населено място], за прогласяване нищожността на договора, оформен с нотариален акт № * от 02.08.2001 г. на нотариус К. К., с който С. В. Д. продава на Г. Д. Б. същия имот.
Касаторите Б. поддържат, че въззивното решение, в частта му, с която е отхвърлен искът за прогласяване нищожността на договора, оформен с нотариален акт № * от 02.08.2001 г. на нотариус К. К., с който С. В. Д. продава на Г. Д. Б. процесния имот, е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторите сочат като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. И. процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото по този иск е за правомощията на въззивната инстанция, която като инстанция по съществото на спора, не е обвързана от оплакванията в жалбата и може да разгледа спора без да изхожда от наведените от обжалващия основания за порочност, както и да постави правилна правна квалификация на спорното право. Твърди се, че в случая въззивният съд не е изпълнил тази своя функция по отношение на втория иск, който е отхвърлил, в нарушение на разрешенията, дадени в т. 10 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Не е изведен материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора по този иск, а е посочено, че приетото във въззивното решение по него е в противоречие с решение № 832 от 26.10.2009 г. по гр.д. № 3790/2008 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Представена е съдебна практика – ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 832 от 26.10.2009 г. по гр.д. № 3790/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 887 от 02.11.2001 г. по гр.д. № 311/2001 г. на ВКС, ІІ г.о. и ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът Г. Б. поддържа, че въззивното решение, в частта му, с която е уважен искът за прогласяване нищожността на договора, оформен с нотариален акт № * от 12.12.2000 г. на нотариус М. К., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 152 и чл. 209 ЗЗД, по силата на който Г. С. Б. и Л. А. Б. продават на С. В. Д. процесния имот, е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. И. материалноправен въпрос е за неправилно приложение на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД. Приложена е съдебна практика – решение № 832 от 26.10.2009 г. по гр.д. № 3790/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 260 от 11.04.2006 г. по гр.д. № 179/2005 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 902 от 16.11.2006 г. по т.д. № 450/2006 г. на ВКС, ТК, решение № 59 от 01.03.2005 г. по гр.д. № 49/2004 г. на ВКС, ІІ г.о.
Ответникът по касационните жалби, С. В. Д. от [населено място], не изразява становище по жалбите в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационните жалби са допустими и редовни като подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по искове с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 152 и чл. 209 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв. и са депозирани в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови решението си, с което е уважил иска, предявен от Г. С. Б. и Л. А. Б. срещу С. В. Д. от [населено място], за прогласяване нищожността на договор за продажба на процесния имот, предмет на нотариален акт № */12.12.2000 г. на нотариус М. К., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 152 и чл. 209 ЗЗД и отхвърлил предявеният от Г. С. Б. и Л. А. Б. срещу С. В. Д. и Г. Д. Б. от [населено място], иск за прогласяване нищожността на договора, оформен с нотариален акт № * от 02.08.2001 г. на нотариус К. К., с който С. В. Д. продава на Г. Д. Б. същия имот, въззивният съд е приел, че в случая продажбената сделка на процесния имот, предмет на н.а. № */12.12.2000 г. е нищожна като сключена с уговорка за обратно изкупуване в нарушение на закона, тъй като обезпечава друго правоотношение – договор за заем, по недопустим от закона начин/чл. 152 ЗЗД/. В съответствие със задължителната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 832 от 26.10.2009 г. по гр.д. № 3790/2008 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съдът е приел по първия иск, че в случая са касае за продажба на недвижим имот, оформена в нотариален акт, но с уговорка за обратно изкупуване, обективирана в предварителния договор, и двата договора с една и съща дата – 12.12.2000 г., като купувачът продава отново имота на продавачите, целящи да прикрият обезпечаване на парично вземане, и така уговореният друг начин за уреждане на правоотношенията по повод обезпечаване на дълг – чрез прехвърляне право на собственост и клауза за обратно изкупуване, е забранен с нормата на чл. 152 ЗЗД, а двата договора, с които това е постигнато, представляват уговорка за обратно изкупуване, която е недействителна съгласно разпоредбата на чл. 209 ЗЗД. По отношение на втория иск за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, предмет на н.а. № */02.08.2001 г., сключен между ответниците Д. и Б., предвид направеното уточнение от ищците на този иск по реда на чл. 100 ГПК/отм./ с молба от 15.06.2009 г., въззивният съд е приел, че този втори договор за продажба на процесния имот не е нищожен, поради което е отхвърлил иска. Приел е, че не е нищожен договор, с който се прехвърлят права, които прехвърлителят не притежава, тъй като прехвърлянето на права, които продавачът не е придобил не е липса на предмет и невъзможност на предмета на договора, така както твърдят ищците в молбата си – уточнение на исковата молба. Действително, този договор не може да прояви вещно-правното си действие и не може да бъде противопоставен на действителния собственик, но защитата в този случай може да се реализира не с иск по чл. 26 ЗЗД, какъвто е предявен от ищците, а с установителен иск за собственост или с ревандикационен иск, ако ищците не владеят имота, какъвто не е бил предмет на разглеждане.
Във връзка със заявените основания от ищците за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В изложението е поставен правен въпрос от процесуално естество, а именно, че съдът не е изпълнил правомощията си на въззивната инстанция, която като инстанция по съществото на спора, не е обвързана от оплакванията в жалбата и може да разгледа спора без да изхожда от наведените от обжалващия основания за порочност, както и да постави правилна правна квалификация на спорното право в нарушение на приетото в т. 10 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. В случая обаче такива процесуални нарушения не са извършени от въззивния съд. Това е така, тъй като в изпълнение на задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС № 190/15.05.2009 г. по гр.д. № 354/2008 г., І ГО, въззивният съд е оставил исковата молба без движение по втория обективно съединен иск за прогласяване нищожността на договора, сключен между двамата ответници, предмет на н.а. № 33/02.08.2001 г., за отстраняване на нередовностите й, на основание чл. 100, ал. 3, вр. с чл. 98, ал. 1 б.”г” и „д” ГПК – да посочат фактите, от които извеждат твърдението си за нищожност и да обосноват правния си интерес от прогласяване нищожността на договора, сключен между двамата ответници, по който те не са страна. В изпълнение на указанията на съда ищците са депозирали молба на 15.06.2009 г., в която твърдят, че вторият договор е нищожен, тъй като липсва предмет – прехвърлителят Д. не е собственик на имота, и договорът е нищожен, тъй като е сключен с цел да увреди ищците и те да не могат да получат обратно собствеността върху имота си. При така направеното уточнение съдът правилно е приел, че този иск е неоснователен, тъй като прехвърлянето на права, които продавачът не е придобил не е липса на предмет и невъзможност на предмета на договора, т.е. договорът не е нищожен. В случая съдът се е произнесъл по заявения с исковата молба/поправена по реда на чл. 100 ГПК/отм.// спорен предмет именно с оглед приетото в ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, а не релевираната от касаторите т. 10, която се отнася за пределите на касационната проверка, като е съобразил, че когато се уточнява основанието, петитума или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска, или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК/отм./. Тъй като в тази част постановеното въззивно решение по поставения процесуалноправен въпрос е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, въззивното решение по жалбата на касаторите ищци не следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а това основание изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което в случая е заявено и само бланкетно. Вън от това следва да се отбележи, че с първоначалната искова молба ищците са предявили и ревандикационни искове за процесния имот. Същите не са били разгледани от първата инстанция, ищците не са поискали произнасянето на съда по тях с допълнително решение по реда на чл. 193 ГПК/отм./ в съответния законов срок, поради което това право им е преклудирано в настоящия процес, но няма пречка съответните искове за собственост да бъдат предявени в друго производство.
Във връзка със заявените основания от ответника Г. Б. за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора, който да е решен в една от трите хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Твърдението, че по отношение на първия иск за нищожност, който е уважен, съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД, би било основание за касиране на въззивното решение като неправилно, тъй като твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Независимо от това обаче, следва да се отбележи, че в тази част въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 832 от 26.10.2009 г. по гр.д. № 3790/2008 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, на която съдът изрично се е позовал в мотивите си. Като краен извод следва да се отбележи, че касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение по уважения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 152 и чл. 209 ЗЗД, да не се допусне до касационен контрол.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, направените от страните разноски по делото остават в тяхна тежест.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 109 от 11.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1198 по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд, по касационните жалби с вх. № 2799 от 19.03.2010 г. на Г. С. Б. и Л. А. Б., и двамата от [населено място] и с вх. № 2958 от 25.05.2010 г. на Г. Д. Б. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: