О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 996
гр.София, 3.08. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 187 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община М., гр. М. срещу въззивно решение № 40 от 4.04.2008г. по гр.д. № 2120/2007 г. на Софийски апелативен съд с което е оставено в сила решение от 2.08.2007 г. по гр. д. № 145/2006г. на М. окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Община М. срещу Б. с. тотализарор, гр. С. иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 31 709.60 лв., обезщетение за лишаване от ползване на общински имоти, върху които са поставени осем броя тотопунктове за периода 15.02.2005 г. до 15.03.2006 г., както и иска по чл.86 ЗЗД за сумата 2 188.33 лв., обезщетение за забавено плащане на главницата.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, а именно за дължимостта на обезщетение по чл.59 ЗЗД в случаите, при които през дълъг период от време едно лице държи без противопоставяне на собственика павилиони върху негова земя.
От ответника по касационната жалба Б. с. т., гр. С. не е постъпил писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете въззивният съд е приел, че през исковия период тотопунктовете са поставени въз основа на разрешения издадени от общината, а поставените без разрешение са ползвани в дълъг период от време без противопоставяне на общината. Приел е, че отношенията между страните са били уредени по този начин на основание чл.51б ЗФВС и общината няма право да претендира заплащане на обезщетение.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че поставения материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Към изложението обосноваващо допустимостта на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на следните влезли в сила решения: решение № 37 от 25.01.2005 г. по гр. д. № 297/2004 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 1* от 17.07.1958 г. по гр.д. № 4017/58 г. на ВС, ІІІ г.о. и решение № 1* от 14.06.1961 г. по гр. д. № 4538/61 г. на ВС, І го.
В разглеждания случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК- противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения правен въпрос. Безспорно поставеният въпрос е от значение за изхода на спора, но той не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, тъй като този въпрос не е разрешаван в цитираните решения. В решение № 37 по гр.д. № 297/2004 г. на ВКС, ІІ т.о. е разрешен въпроса за отговорността на пренаемател на една вещ спрямо наемодателя, като е прието, че тя се урежда по правилата на неоснователното обогатяване. В решение № 1* по гр.д. № 4017/58 г. на ВС, ІІІ г.о. е дадено разрешение за правата на собственика, когато е отпаднало основанието за владение и ползване на дадена вещ, а в решение № 1* по гр.д. № 4538/61 г. на ВС, І г.о. въпроса за действителния размер на обогатяването на ответник по иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Посочените съдебни решения не касаят аналогични казуси, а са постановени при различни правни фигури, при които не е разрешаван поставения въпрос.
Направените оплаквания за неправилно възприета фактическа обстановка не обуславят основание за допускане на касационно обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които въззивния съд е изградил вътрешното си убеждение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, което би било касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 40 от 4.04.2008г. по гр.д. № 2120/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 40 от 4.04.2008г. по гр.д. № 2120/2007 г. на Софийски апелативен съд, по касационната жалба на Община М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :