О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1448
София, 1.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. В. И. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. А от АК-София против решението от 11.05.2009 г., постановено по гр.д. № 2573/2007 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV “Г” състав, с което е оставено в сила решението от 16.07.2007 г. на Софийския районен съд, 74 с-в, постановено по гр.д. № 14945/2006 г., в частта, с която е уважен предявеният иск от “Г” ЕООД, гр. С., срещу К. В. И., с правно основание чл. 55 ЗЗД/преквалифицирано от въззивния съд по чл.207, ал. 1, т. 2 КТ/.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявения срещу него иск, съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е представено съдебно решение от 17.10.2008 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят не е конкретизирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд. Такъв материалноправен въпрос може да бъде изведен от съдържанието на касационната жалба, а именно възможно ли е заплащане на трудово възнаграждение с разходен касов ордер/РКО/.
Ответникът по касационната жалба “Г” ЕООД, гр. С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба и изразява становище за недопускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, въззивният съд е приел за доказано наличието на предадени на ответника суми в размер на 1369,84 лв. за които същият е подписал 8 броя РКО, които суми не е отчел. Приел е също така, че тези суми са дадени като служебен аванс и ако целта за тяхното предоставяне е различна от тази за изпълнение на служебните задължения, в тежест на ответника-касатор е да доказва това обстоятелство.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и е представено посоченото по-горе съдебно решение на Софийски градски съд, без изрично да е формулиран правния въпрос от значение за изхода на спора.
Изведеният материалноправен въпрос от съдържанието на касационната жалба е, възможно ли е да бъде извършено заплащане на трудово възнаграждение с РКО. По такъв въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Изводът на съда е, че след като са предоставени на работника суми като служебен аванс, то се дължи тяхното отчитане, поради което е уважил предявения иск. Представеното с касационната жалба съдебно решение като противоречива практика на съдилищата, касае друг случай, при който решаващият състав е приел, че работодателят е погасил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение с размера на сумите, предоставени по РКО. Разликата в двата случая се основава на плоскостта на доказването, като по настоящото дело въззивният съд е приел, че работникът не е доказал, че предоставените му с РКО суми са за цел извън упоменатата в РКО такава, а именно “служебен аванс”. Евентуалната неправилност на този извод е основание за касиране на решението на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11.05.2009 г., постановено по гр.д. № 2573/2007 г. на Софийски градски съд, В. О., ІV „Г” с-в, по касационна жалба с вх. № 2* от 02.06.2009 г. на К. В. И. от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: