О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр. София, 22.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Богданова ч. гр. д. № 3616/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от 21.05.2015 г. на П. Б. А., чрез адвокат О. Н. срещу определение № 105 от 27.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 210/2015 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е оставено в сила определение № 12 от 19.01.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 206/2014 г. на Районен съд [населено място], с което е оставена без разглеждане молбата на П. Б. А. да бъде определен срок по чл. 51 ЗН на Д. С. Х., С. Т. Л. и П. Т. Л. да заявят дали приемат наследството на починалия Т. Л. Х..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателят излага съображения, че в производството по чл. 51 ЗН се прилага общия ред за връчването на призовките и съобщенията, следователно наследниците са редовно призовани със съобщение, връчено им по реда на чл. 47 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в охранителното производство по чл. 51 ЗН не са приложими функциите за връчване, установени в общите процесуални правила, тъй като това производство е свързано с упражняването на лични права от страна на всеки един от наследниците и изявлението на дадено лице дали приема наследството от своя наследодател или не го приема, е строго лично и няма как да бъде заместено от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Недоволен от определението, П. Б. А. подава частна касационна жалба, предмет на настоящото производство, като счита, че е допустимо касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 ГПК по следния правен въпрос: приложима ли е разпоредбата на чл. 47 ГПК в производството по чл. 51 ЗН при призоваване на лицата, имащи право на наследяване в случай на охранително производство.
Настоящият съдебен състав намира, че по така изведения правен въпрос не са налице предпоставките за допускане до касация, тъй като по него вече има задължителна по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съдебна практика в съответствие, с която въззивният съд се е произнесъл с обжалваното определение. Съгласно определение № 315 от 23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК при съответното приложение на общите разпоредби на ГПК следва да се имат предвид особеностите на производството по чл. 51 ЗН. Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления; те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Затова и кредиторите на призования наследник не могат да бъдат овластени по реда на чл. 134 ЗЗД да приемат наследството.
Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно. Поради това, в производството по чл. 51 ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен вестник”, които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане на наследството.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 105 от 27.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 210/2015 г. на Окръжен съд, Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: