О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
София, 10.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 99 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Г. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. Б. от АК-София, против въззивно решение от 02.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 4538 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав, с което е отменено решението от 21.12.2009 г. по гр.д. № 12047/2008 г. на Софийски районен съд, ГО, 38 с-в, и е прогласен за нищожен договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка по н.а. № */23.07.2002 г., т. І, рег. № 3297, д. № */2002 г., като сключен при основанието на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД – по иска на К. Г. Т. от [населено място] срещу В. Г. А..
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за спорното право и са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, във връзка с което твърдение представя съдебни решения, както следва: решение № 1040 от 11.10.1993 г. по гр.д. № 382/1993 г. на ІІ ГО на ВС, решение № 148 от 12.02.1991 г. по гр.д. № 1448/1990 г. на І ГО на ВС, решение № 871 от 01.11.1996 г. по гр.д. № 453/1996 г. на ІІ ГО на ВС, решение № 888 от 30.12.2005 г. по гр.д. № 1130/2004 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 1042 от 29.12.2006 г. по гр.д. № 768/2005 г. на ІІ ГО на ВКС, , решение № 660 от 26.09.2000 г. по гр.д. № 1080/1999 г. на І ГО на ВС, решение № 371 от 12.01.2006 г. по гр.д. № 240/2005 г., ГК, 5 чл. състав на ВКС, решение № 63 от 04.02.2009 г. по гр.д. № 316/2008 г. на ІV ГО на ВКС и решение от 25.04.2005 г. по гр.д. № 8780/2004 г. на Софийски районен съд, за което липсват данни да е влязло в законна сила. Тъй като представената съдебна практика не е задължителна по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2010 Г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, а представлява решения на отделни състави на ВКС/ВС, основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Изведените от жалбоподателката правни въпроси от материалноправно естество са: 1. счита ли се за близка смъртта на прехвърлителя, която е настъпила около шест месеца след изповядване на договора за издръжка и гледане и обуславя ли тя нищожност на договора, 2. за наличието на кауза на договора за издръжка и гледане, необходимо ли е да е налице равновесие в престациите на двете страни по сделката, 3. допустимо ли е прилагане на т.нар. „опитно правило”, по силата на което в случай, че страните по сделката живеят заедно и приобретателката се грижи за прехвърлителката, да се предположи наличието на знание на приобретателката за предстоящата смърт на прехвърлителя и оттук да се обоснове липсата на основание на договора и в тази връзка може ли да се преодоляват правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, 4. В случай, че в договора за издръжка и гледане изрично е посочено, че сделката се извършва и с оглед грижите, които приобретателката е полагала преди сделката и с оглед даваната в миналото издръжка, може ли да се приеме, че е налице нищожност на част или на цялата сделка.
Ответникът по касационната жалба К. Г. Т. от [населено място] не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да уважи предявения иск за нищожност на алеаторния договор на основание чл. 26, ал. 2, изл. 1, пр. 4 ЗЗД, въззивният съд е приел, че с оглед характера на договора – прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, в алеаторната си част с оглед преклонната възраст и вложено здравословно състояние на прехвърлителката, той не обслужва типичната цел/кауза/ на подобни договори и следва да бъде прогласен за нищожен. Приетото във въззивното решение по поставените от касаторката правни въпроси, които са от значение за изхода на спора, е в противоречие с приетото в представената съдебна практика, описана по–горе.
На касаторката следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 300, 88 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 02.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 4538 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав.
Указва на В. Г. А. от [населено място],[жк], ул. „40”, № 30А, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 300,88 лв., като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: