4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 27.04. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1131 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. П. М. от[населено място], чрез пълномощника й адв. Д. К. от АК-Г., против въззивно решение № 43 от 18.05.2010 г., постановено по в. гр. д. № 43/2010 г. на Г. окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 532 от 27.11.2009 г. на Г. районен съд, постановено по гр. д. № 1492/2009 г., са уважени предявените от П. И. П. от[населено място], срещу Е. П. М., искове с правно основание чл. 286 ЗЗД, за заплащане на сумата 7200 лв., представляваща възнаграждение по договор за правна помощ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата 916 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.09.2008 г. до 10.08.2009 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изведеният правен въпрос е, налице ли е валидно преупълномощаване, при положение, че пълномощникът не е изрично овластен да преупълномощава. В подкрепа на твърденията си жалбоподателката е представила съдебно решение – Решение № 238 от 13.03.1991 г. по гр.д. № 127/1991 г. на ІІ г.о. на ВС. От така представеното решение е видно, че касаторката неправилно е посочила основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото това решение не е от категорията задължителни съдебни актове като ППВС и ТР на ОСГТК на ВКС, а е постановено от отделен състав на ВС, поради което правното основание за допускане до касационен контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба, П. И. П. от[населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 286 и чл. 86 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че възражението, направено от ищцата, че в обема на правата на пълномощника не е включено правото за преупълномощаване на адвокат, е несвоевременно предявено, тъй като е посочено за първи път пред въззивния съд, без да са налице причини, които да са попречили на страната да го релевира пред първоинстанционния съд, което се явява недопустимо съобразно правилата на новия ГПК. Освен това съдът е приел, че с извършеното преупълномощаване на адвокат за извършване на определени правни действия, с оглед разпоредбата на чл. 43, ал. 1, предл. второ ЗЗД, то е било необходимо за запазване интересите на упълномощителя, т.е. не са накърнени неговите права, поради което същото е валидно.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложените от касаторката доводи са свързани с обема на представителната власт на пълномощника, а съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, ответницата по исковете/касатор в настоящото производство/ е длъжна в отговора на исковата молба да направи всички възражения срещу исковете. Изключение от това правило е чл. 147, ал. 1 ГПК, но тогава ответникът е длъжен да докаже наличието на обстоятелства, които са го препятствали да узнае, посочи и представи своето възражение. В тази връзка са и разпоредбите на чл. 260, т. 5 и т. 6 ГПК, които посочват условията за допускане на новооткрити факти и доказателства пред въззивната инстанция. В настоящият случай ответницата не е спазила тези процесуални правила, поради което правилно въззивният съд е приел, че направеното пред него за първи път възражение за невалидност на преупълномощаването е недопустимо като преклудирано. В допълнение към изложеното обаче следва да се посочи, че личното участие на ответницата-касатор и адвоката/ищец/ в изпълнителното действие въвод във владение на недвижим имот, е основание да се приеме, че упълномощителят е потвърдил факта на преупълномощаването. По тези съображения, следва да се приеме, че изведеният от касаторката въпрос не е основание за допускане до касационно обжалване. Липсата на изведен правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, по който да е налице противоречива съдебна практика и който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критерия на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Направените доводи от касаторката обосновават касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай. Поради това, настоящата инстанция счита, че не са налице предпоставките ан чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 43 от 18.05.2010 г., постановено по в.гр.д. № 43/2010 г. на Г. окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 1975 от 18.06.2010 г. на Е. П. М. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: