О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
София, 7.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 4* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Г” Е. , гр. Р., представлявано от управителя инж. Г, чрез пълномощника си адв. М. К. от АК-Русе против решение № 347 от 10.06.2008 г., постановено по гр.д. № 367/2008 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 49 от 07.04.2008 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 6467/2007 г., в частта му, с която е уважен предявения иск от Р. Г. М. от гр. Р., срещу касатора, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата над 850,57 лв. до 1263,72 лв. Със същото решение са оставени в сила уважените от първоинстанционния съд искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като е отменено извършеното със заповед № 0* от 16.11.2007 г. на управителя на “Г” ЕООД-Русе уволнение на Р. Г. М. от длъжността “кондуктор”, същият е възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението и му е присъдено обезщетение за принудителна безработица в размер на 850,57 лв. за периода от 16.11.2007 г. до 20.02.2008 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от 12.12.2007 г. до окончателното изплащане.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 810 от 30.09.1992 г. по гр.д. № 1016/92 г., на ВКС, ІІІ г.о., решение № 251 от 22.10.1993 г. по гр.д. № 1333/92 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 809 от 22.05.2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 846 от 29.12.1998 г. на ВКС ІІІ г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят се е позовал на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно съдържание на понятието “критерий” на работодателя при извършването на подбор при съкращаване в щата, и съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно, кой носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, явява ли се съкратеният работник член на ръководството на синдикална организация, като се е позовал на цитираната по-горе съдебна практика, както и на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като аргументи в тази насока не са изложени.
Ответникът по касационната жалба, Р. Г. М., не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че извършеният от работодателя подбор между работниците с еднородни трудови функции, част от които се съкращават е опорочен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 329 КТ. Въззивният съд е изложил аргументи в тази насока, като е акцентирал и на обстоятелството, че при уволнението работодателят не е спазил императивното изискване на чл. 333, ал. 3 КТ.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Пленума на Върховния съд. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения. В изложението, приложено към касационната жалба като материалноправен въпрос, решен от въззивния съд в обжалваното решение, който е от значение за изхода на спора, е посочен липсата на извод на съда, относно обстоятелството, в какво се състои нарушението на работодателя при прилагането на критериите при подбор на работниците, подлежащи на съкращаване. Така формулиран въпроса сочи на необоснованост на обжалвания съдебен акт, което е основание за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводите на въззивния съд относно участието на образованието, трудовия стаж и дисциплинарните наказания като елементи на критерия при подбора са по съществото на трудово-правния спор и дали кореспондират те със събраните по делото доказателства е въпрос на преценка за правилността на обжалвания акт. Представените от касатора решения на ВКС, не изключват участието на посочените елементи при подбора, поради което не обосновават наличието на противоречие между практиката на ВКС и обжалваното решение по настоящото дело. Поради това, настоящата инстанция счита, че на посоченото от касатора основание, а именно съдържание на критериите за подбор по смисъла на чл. 329 КТ, не следва да се допусне касационно обжалване.
Релевираният от касатора процесуалноправен въпрос е, чия е тежестта на доказване на обстоятелството, дали даден работник е член на ръководството на синдикална организация по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ, ползващ се със синдикална закрила при уволнение поради съкращаване в щата. Този въпрос е спор по съществото на делото и касаторът е следвало да представи решения на ВКС, с които се приема, че изявлението на председателя на синдикалната организация, както и протокола от общото събрание на тази организация, не представляват доказателства затова, че даден работник е избран за член, в случая секретар на синдикалната структура. Такива доказателства не са представени, поради което настоящата инстанция счита, че и на това основание не следва да се допусне касационно обжалване.
Релевираното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не е подкрепено с доводи, които да бъдат обсъдени. Не става ясно кой е правният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тази част изложението на касатора е бланкетно и настоящата инстанция счита, че искането за допускане по немотивирано от касатора основание, следва да бъде оставено без уважение. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а именно решен от въззивния съд правен въпрос, от който зависи изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 347 от 10.06.2008 г., постановено по гр.д. № 367/2008 г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: