4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 388
С., 30.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1533/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О.[населено място] против въззивно решение на Р. окръжен съд № 338 от 14.07.2010 год. по гр. дело № 490/2010 год., с което е потвърдено решение № 713 от 26.04.2010 год. по гр. дело № 624/2010 год. на Р. районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на малолетната Н. П. Н. действаща чрез своите родители и законни представители Н. И. Н. и П. Й. Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ухапване от безстопанствени кучета, в размер на 5000 лв. на основание чл. 50 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – следва ли Общината да отговаря за вреди, причинени от безстопанствени кучета и на какво основание, респ. по какъв ред и в тази връзка налице ли е административна дейност, при която ищецът е увреден; отговорят ли останалите лица по чл. 47, ал. 3 Закона за защита на животните за вреди причинени от ухапване от бездомни кучета, за които поддържа, че са разрешени в противоречие с представена съдебна практика – три броя съдебни решения на Върховния административен съд (съдебна практика, която не се обхваща от разпоредбата на чл. 280 ГПК); две съдебни решения на Р. окръжен съд по идентични казуси, квалифицирани по чл. 49 ЗЗД; решение по гр. дело № 2398/2008 г. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК, относно правната квалификация на иск за обезщетение от ухапване от бездомно куче и какво е противоправното поведение на Общината в този случай, чрез които се обоснова приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответницата Н. П. Н., действаща чрез законните си представители Н. И. Н. и П. Й. Н. не са представили писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси относими към правната квалификация на предявения иск и реда, по който иска следва да бъде разгледан – административен или общ исков ред. От отговора на въпроса за правната квалификация ще се определи и реда, по който следва да бъде разгледан повдигнатия правен спор. И по двата въпроси практиката е уеднаквена с представено към изложението за допускане на касационно обжалване съдебно решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 год. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, както и решение № 262/11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на ВКС, постановено също по реда на чл. 290 ГПК, с които по идентични случаи – обезщетения за вреди, причинени от ухапване от бездомно куче, с ответник съответната О. на територията, на която е възникнал инцидента е прието, че общината отговоря за репариране на вредите на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като на общините, вкл. чрез техните кметови, е възложено да организират настаняването на такива кучета в изолатори, и когато това не е извършено, е налице бездействие на кмета като изпълнителен орган на общината, която следва да отговоря на посоченото правно основание.
С обжалваното решение, съдът е постановил правна квалификация на повдигнатия материалноправен спор по чл. 50 ЗЗД в противоречие с съдебната практика на ВКС по чл. 291 ГПК, която има задължителен характер – основание за допускане на касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По процесуалноправният въпрос – представлява ли дейността на общината, респ. кмета, по Закона за ветеринарномедицинска дейност (чл. 35, ал. 4 /отм./), сега Закона за защита животните (глава пета „Безстопанствени кучета”) административна дейност, с оглед ангажиране отговорността на общината по реда на чл. 1 ЗОДОВ, има създадена съдебна практика с решението по гр. дело № 2398/2008 г. на ВКС по чл. 290 ГПК и определение по гр. дело № 27/2010 г., постановено по реда на чл. 135, ал. 4 А. от петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС, с които е прието, че дейността на общините по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета не е административна, не е проява на властнически правомощия, а дейност възложена със закон на общините, чрез техните органи, да изолират безстопанствените кучета в определени за целта места. Тяхното бездействие ангажира отговорността на общината по общия исков ред на гражданския процес. По този въпрос обжалваното решение не влиза в противоречие със съдебната практика и не се налага допускане на касационно обжалване.
Въпросът, дали лицата по чл. 47, ал. 3 Закона за защита на животните също следва да отговорят за вреди причинени от ухапване от бездомни кучета не обуславя изхода на делото, а разрешението дадено с обжалваното решение не влиза в противоречие със съдебната практика, че отговорността се носи от общината, а посочените организации могат да подпомагат общината при изпълнение на задълженията и.
От изложеното е видно, че касационно обжалване следва да се допусне само по въпроса за правната квалификация на спорното право в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед на което, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 338 от 14.07.2010 год. по гр. дело № 490/2010 год. на Р. окръжен съд.
УКАЗВА на О.[населено място] в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 100 лв. и да представи вносен документ по делото.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ