1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
София, 26.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Богданова гр.д. № 3255 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена чрез адвокат В. Ц., срещу въззивно решение № 61 от 7.02.2013 г. по гр. дело № 543/2012 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 149 от 17.10.2012 г. по гр.д. № 208/2012 г. на Радневския районен съд, в частта му, с която са уважени предявените от Й. М. Д. искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, като е отменена заповед № 10 от 27.02.2012 г. на кмета на общината, Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “контрольор” в звено “Б. Чистота” в общината и е заплатено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2 194.56 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за законосъобразността на уволнението по чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ във връзка със задължението за извършване на подбор по критериите по чл.329, ал.1 КТ. Поддържа се, че този въпрос е от значение за изхода на делото и е разрешен в противоречие със задължителната практика- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба – Й. М. Д. не е подала писмен отговор.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените от Й. М. Д. исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че не е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, както и че извършеният подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен, тъй като представените от комисията за извършване на подбора оценки не съответстват на притежаваните от ищцата професионални качества и дават невярна представа за изпълняваните от нея трудови функции.
Върховният касационен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното :
По обуславящият изхода на спора материалноправен въпрос – спазени ли са критериите, установени в чл. 329 КТ при извършения подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя в задължителна съдебна практика, установена с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-добра квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Настоящият състав намира, че не е налице критерият за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – приетото във въззивното решение по въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, е в съответствие със задължителната практика на ВКС, установена по реда на чл. 292 ГПК с цитираното тълкувателно решение, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът е извършил такъв съдебен контрол, като е приел, че подборът е незаконосъобразен, тъй като обективираната в писмения документ оценка на качествата на ищцата не съответства на нейните действителни професионални качества и ниво на изпълнение на възложената трудова функция, което не е в отклонение от приетото в цитираното ТР на ВКС.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 61 от 7.02.2013 г. по гр. дело № 543/2012 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: