О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 8.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “С” А. , гр. П., представлявано от А. К. П. и А. Й. А. , чрез пълномощника си адв. Х от АК-София против решение № 254 от 15.07.2008 г., постановено по гр.д. № 312/2008 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, с което е оставено в сила решение № 667 от 08.11.2007 г. на Пернишкия районен съд, постановено по гр.д. № 1053/2007 г., с което са уважени предявените искове от Б. П. В. от гр. П., срещу касатора, с правно основание чл. 200, ал. 1, КТ, за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 695,40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на трудова злополука от 02.06.2004 г., ведно със законните последици, като са отхвърлени исковете за неимуществени вреди до пълния размер от 10 000 лв. и за имуществени вреди до пълния размер от 800 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 200 КТ, е в противоречие с установената практика на ВКС, основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, в противоречие с практиката на съдилищата, основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, касаторът сочи и представя съдебна практика – решение № 2* от 15.12.2006 г. на ВКС по гр.д. № 693/2004 г., ІІІ г.о., решение № 130 от 29.03.1990 г. на ВКС по гр.д. № 32/1990 г. на ІV г.о. и решение № 1* от 07.07.2004 г. на ВКС по гр.д. № 2370/2002 г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представени са и решение от 12.12.2007 г. по гр.д. № 401/2007 г. на САС, ГК, 1 с-в, решение № 92 от 04.06.1999 г. по гр.д. № 719/1998 г. ОС Бургас, решение № 837 от 20.11.2003 г. по гр.д. № 179/2003 г. на ОС Плевен, решение № 149 от 27.06.2001 г. по гр.д. 1040/2000 г. на ОС Ямбол, решение от 11.01.2008 г. по гр.д. № 1106/2007 г. на САС, решение № 26 от 09.04.2002 г. по гр.д. № 5/2002 г. на БАС, решение № 284 от 15.11.2006 г. по гр.д. № 424/2006 г. на ВтАС, решение № 371 от 23.11.2005 г. по гр.д. № 476/2005 г. на ВтАС, решение от 06.12.2007 г. по гр.д. № 238/2007 г. на САС, ГК, 1 с-в и решение от 20.12.2007 г. по гр.д. № 1126/2007 г. на САС, ГК, 1 с-в. Жалбоподателят е посочил като процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, решен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика, обсъждането на доказателствения материал в противоречие с изискванията на чл. 188 ГПК /отм./, а като такъв материалноправен въпрос – отхвърленото от съда възражение за проявена груба небрежност от страна на пострадалия работник и завишен размер на присъденото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Не се навеждат аргументи в подкрепа на твърдението за решен от въззивния съд материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, основополагащ изхода на спора, който е от значение на точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Б. П. В. от гр. П., не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Б. П. В. обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука в размер на 695,40 лв., на основание чл. 200 КТ, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство в тази част се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В случая обжалваемият интерес по иска за обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на трудова злополука е под 1000 лв., поради което касационната жалба в тази част е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивна инстанция по спор за парични вземания с обжалваем интерес по-малък от 1000 лв.
Решението на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му, с която дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. , представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, на основание чл. 200 КТ подлежи на касационен контрол. Касационната жалба относно този иск е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В конкретния случай жалбоподателят е посочил като такъв материалноправен въпрос, по който е следвало да се поризнесе въззивния съд, а именно прилагането на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, относно съпричиняването на вредите, с оглед намаляването на имуществената отговорност на предприятието-работодател. Действително въззивният съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ. Правилността или не на този извод на съда е основание за осъществяване на касационен контрол върху обжалваното решение, на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава твърдението, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Такова противоречие би съществувало, ако съдът е приел за установено, че пострадалият работник е допринесъл за трудовата злополука, като е проявил груба небрежност, и въпреки този извод, не е приложил разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ.
Вторият материалноправен въпрос според жалбоподателя е определяне размера на дължимото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като не се обосновава в какво се състои противоречието между практиката на ВКС и произнасянето на съда по този въпрос в обжалваното решение. Твърдението е, че размерът на обезщетението е завишен и не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и на събраните по делото доказателства. В цитираните от жалбоподателя решения, ВКС се е произнесъл по размера на обезщетението, с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съобразно установените обстоятелства и факти по конкретното дело. Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликта. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му досежно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване. Евентуалната необоснованост на тези изводи е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. В допълнение към изложеното следва да се подчертае, че поради различието във фактите и обстоятелствата по всяко едно от делата, определените по тях размери на обезщетение не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди по настоящото дело.
Жалбоподателят е посочил като процесуалноправен въпрос, значим за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл, а именно събраните по делото доказателства са обсъдени в нарушение разпоредбата на чл. 188 ГПК /отм./. За да постанови обжалваното решение, съдът се е произнесъл съобразно събраните по него доказателства и съответствието или не на неговите изводи с разпоредбата на чл. 188 ГПК /отм./, е основание за касационен контрол на решението по смисъла на 281, т. 3 ГПК, но не и по допустимостта на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Според жалбоподателя, посочените по-горе материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, се решават противоречиво от различните съдилища – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което основава на представените съдебни решения, описани по-горе.
Настоящата инстанция счита, че жалбоподателят не е доказал наличие на противоречие в практиката на съдилищата относно приложението на чл. 201, ал. 2 КТ. За противоречиво прилагане на тази разпоредба по всяко конкретно дело, следва да са налице доказателства за проявена груба небрежност от страна на работника, която да е в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука, съдът да е достигнал до този извод и въпреки това, да не приложил чл. 201, ал. 2 КТ. Представените от жалбоподателя съдебни решения не дават основание да се направи този извод. Независимо от това следва да се отбележи, че решения на различните съдилища, които не са влезли в сила, не могат да обосновават противоречие в съдебната практика. Такова противоречие може да бъде изведено само с оглед влезли в сила съдебни решения. Същото се отнася и до приложението на чл. 52 ЗЗД относно произнасянето на съдилищата при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно критерия за справедливост.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Жалбоподателят не е формулирал изрично въпросите от матералноправен или процесуално правен характер, по които съдът се е произнесъл, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От изложението на касатора, може да се извлече позоваването му на такива въпроси като приложение разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, чл. 201 КТ и чл. 188 ГПК /отм./. Твърдението за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по тези въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по тях би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. Посочените по-горе норми имат трайна, постоянна и непротиворечива практика, не са налице основания за изменението на тази практика, нито се нуждаят от ново тълкуване.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което не следва да се допуска касационното му обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от “С” А. , гр. П., касационна жалба срещу въззивно решение № 254 от 15.07.2008 г., постановено по гр.д. № 312/2008 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, с което е оставено в сила решение № 667 от 08.11.2007 г. на Пернишкия районен съд, постановено по гр.д. № 1053/2007 г., в частта, с която са уважени предявените искове от Б. П. В. от гр. П., срещу касатора, с правно основание чл. 200, ал. 1, КТ, за сумата 695,40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на трудова злополука от 02.06.2004 г., ведно със законните последици и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 254 от 15.07.2008 г., постановено по гр.д. № 312/2008 г. на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, с което е оставено в сила решение № 667 от 08.11.2007 г. на Пернишкия районен съд, постановено по гр.д. № 1053/2007 г., в частта, с която са уважени предявените искове от Б. П. В. от гр. П., срещу касатора, с правно основание чл. 200, ал. 1, КТ, за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука от 02.06.2004 г., ведно със законните последици.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено касационното производство подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението, а в частта, с която не се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 254 от 15.07.2008 г., постановено по гр.д. № 312/2008 г. на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: