ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1057
София,13.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести август, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 322 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. И. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. П. от АК-Г., против въззивно решение № 489 от 21.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1247/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 763 от 26.07.2011 г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д. № 1137/2009 г., са отхвърлени предявените от П. И. К. срещу М. Н. И./К./ от [населено място], искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на ХА идеална част от недвижим имот – апартамент в гр. В. Т., както и за отмяна на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 81/2000 г. на нотариус Д. Д., № 145 в регистъра на НК, с район на действие ВТРС.
В касационната жалба, касаторът изразява становище, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изведените процесуалноправни въпроси са свързани с изводите на съда относно доказателствения материал по делото, като се твърди, че не са обсъдени всички доказателства по делото, поради което съдът не е изградил своя представа за фактическата обстановка, не е изложил и правни изводи, поради което не е изпълнил основната функция на въззивната инстанция като съд по съществото на спора, както и материалноправния въпрос за приложението на чл. 22, ал. 3 СК от 1985 г./отм./. В подкрепа на твърденията си касаторът е представил следните съдебни актове: Тълкувателно решение № 1 от 04-01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 19, решение № 3 от 27.01.2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по гр.д. № 5356/2007 г., ППВС № 1 от 13.07.1953 г., както и решение № 31 от 12.01.2012 г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д. № 455/2009 г., за което липсват данни, че е влязло в сила, поради което не съставлява съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. Н. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. С. от АК-В. Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен оценяем иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 22, ал. 3 СК от 1985 г./отм./, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове с правно оснозание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 22, ал. 3 СК от 1985 г./отм./, въззивният съд е приел, че предвид заявения петитум с исковата молба – да бъде уважен предявеният установителен иск за собственост върху 1Л идеална част от процесния недвижим имот при направено възражение с предявен иск по чл. 22, ал. 3 СК/отм./ по договора за дарение, с който в полза на втората ответница от първата, е бил дарен имот СИО от единия съпруг без участие на другия съпруг с пълномощно, за което се твърди, че не е подписано от неучаствалия в сделката съпруг. В тежест на ищеца е да докаже твърдяните от него факти, което в случая той не е сторил – не е оборил при условията на пълно и главно доказване материалната доказателствена сила на нотариалния акт за удостоверените в него обстоятелства като официален свидетелстващ документ, тъй като при липсата на процесното пълномощно, остава недоказано твърдението, че липсва упълномощаване от негова страна на съпругата му/първата ответница/ за конкретната сделка дарение.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е да бъде допуснат касационният контрол, което от своя страна е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата TP № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС също така не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, какъвто не е настоящия случай.
В изложението за допускане на касационно обжалване е изведен процесуалноправен въпрос, който е свързан с обсъждането от съда на доказателствения материал по делото. Твърдението на касатора, че не са обсъдени всички доказателства по делото води до извода за евентуалната необоснованост на решението. Необосноваността на съдебното решение представлява основание за касирането му по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено в противоречие с приетото в т. 19 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, тъй като въззивният съд е изложил собствени мотиви за неоснователността на предявените искове, като с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК е препратил и към мотивите на първионстанционния съд. Материалноправният въпрос за приложението на чл. 22, ал. 3 СК/отм./ не е обусловил изхода на делото и по приложението има постановена задължителна практика на ВКС в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 287 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 272/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр.д. № 421/2009 г. на ВКС, IV г.о., в които е прието, че при отчуждаването на вещ, която е СИО, е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг и то само в определен срок от момента, в който е узнал за извършването й. След изтичане на този срок действието на сделката се стабилизира и тя не може да бъде оспорвана на основание неучастие на един от съпрузите при извършването на отчуждителното волеизявление. В настоящия случай сделката е извършена с пълномощно от ищеца на първата ответница/негова бивша съпруга/ и тъй като не е установено, че такова упълномощаване липсва за процесната сделка, не е оборена от ищеца материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ за удостоверените с него обстоятелства. Заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно, а както се посочи по-горе по приложението на чл. 22, ал. 3 СК/отм./ е налице задължителна съдебна практика, изключваща приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 489 от 21.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1247/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 872 от 26.03.2012 г. на П. И. К. от [населено място]. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: