О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1014
София, 11.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 175 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Р. М. от [населено място], Л. област, чрез пълномощника си адв. И. К. от АК-Л., против въззивно решение № 283 от 22.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 455/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 112 от 10.09.2010 г. на Тетевенския районен съд, постановено по гр.д. № 461/2010 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу “Д. г. с.-Т.” ДП [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е прекратено като процесуално недопустимо, първоинстанционното решение в тази част е обезсилено, поради нередовност на исковата молба по този иск.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решаван е противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. от касатора материалноправен въпрос, за който твърди, че е от значение за изхода на спора, е за приложението на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ и по-конкретно дали извършваното през определен период деяние – неводене на дневник от горския надзирател, представлява системно нарушение на трудовата дисциплина. По поставения въпрос не е представена задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а решения на отделни състави на ВКС/ВС, а именно: решение № 249 от 02.03.1995 г. по гр.д. № 1548/1994 г. на ІІІ г.о на ВС, решение № 1718 от 09.02.2002 г. по гр.д. № 2050/1994 г. на ІІІ г.о на ВКС, решение № 389 от 27.04.1999 г. на ІІІ г.о на ВКС и решение по в.гр.д. № 224/2005 г. на Великотърновския окръжен съд, за което липсват данни, че е влязло в сила, поради което не представлява съдебна практика по см. на т. 3 от същото ТР № 1/2010 г.
Ответникът по касационната жалба, „Д. г. с.-Т.” ДП [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и свързан с тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е отхвърлил исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ, като е приел, че със заповед за дисциплинарно уволнение № 358 от 23.06.2010 г. работодателят е спазил разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ като е поискал от ищеца да даде писмени обяснения за извършените дисциплинарни нарушения и е изложил мотиви за дисциплинарното уволнение. Приел е също така, че провиненията на ищеца, а именно – неводенето на дневник на горския надзирател ежедневно за времето от 08.12.2009 г. до 04.06.2010 г. представляват системни нарушения на трудовата дисциплина.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съгласно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, но не е посочена задължителна практика на ВКС/ВС.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведен правен въпрос от материално естество, който е от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, но този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 887 от 18.11.2009 г. по гр.д. № 3330/2008 г. на ВКС, І г.о. и решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 299/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които е прието, че наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина е налице, когато работникът или служителят е извършил три или повече нарушения като с оглед забраната по чл. 189, ал. 2 КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ. При повече от три нарушения на трудовата дисциплина е налице системно поведение на работника/служителя/ в разрез с вменените му от работодателя задължения във връзка с изпълнение на трудовите функции, което води и до налагане на по-тежко дисциплинарно наказание. Преценката дали извършените през определен период от време нарушения на трудовата дисциплина следва да се разглеждат като едно или като отделни нарушения зависи от спецификата на конкретния случай. Нарушенията следва да се преценяват от обективна и субективна страна, понякога едно деяние предизвиква повтарящ се резултат, в други случаи става въпрос за отделни повтарящи се нарушения. В конкретния случай ищецът като горски надзирател е бил длъжен ежедневно да води дневник, в който да се описва извършената дейност по охрана на горския фонд, дивеча и рибата и ежемесечно да го представя на старши лесничея за заверка и контрол, което той не е извършвал продължителен период от време – около шест месеца, поради което е налице системност на нарушенията по см. на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, както правилно е приел въззивният съд в обжалваното решение. След като по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика и въззивното решение е постановено в съответствие с нея, се изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 283 от 22.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 455/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 11130 от 16.12.2010 г. на С. Р. М. от [населено място], Л. област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: