5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 31.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1019 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. И. З. и Д. А. З., и двамата от[населено място], чрез пълномощника им адв. А. Д. от АК-София, против въззивно решение от 19.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 11136/2009 г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено решението от 24.03.2009 г. на С. районен съд, 34 с-в, постановено по гр.д. № 11848/2008 г., е уважен предявеният от [фирма][населено място], срещу К. И. З. и Д. А. З., иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор № КМ01 от 23.02.2008 г. за покупко-продажба на 7/10 ид. части от недвижим имот, представляващ УПИ № ХVІ-7, отреден за имот с планоснимачен № 7, кв. 91 по плана на[населено място], местност „Предгаров площад, целият с площ от 379 кв.м., при описани граници, срещу продажна цена в размер на 70 000 евро, при условие купувачът [фирма] да заплати на продавачите поравно остатъка от продажната цена в размер на 21 500 евро в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените от жалбоподателите въпроси са: допустимо ли е съдът да се произнася по иск за сключване на окончателен договор с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен преди уговорената крайна дата за сключване на окончателен договор; може ли съдът да игнорира договорка между страните относно предмета на окончателния договор свързана с факта, че за друга част от имота между същите страни има втори предварителен договор и е уговорено окончателните договори да се сключат в един ден; може ли съдът да игнорира определени факти и да постанови решение в противоречие с материалноправната норма.
Ответникът по касационната жалба, [фирма], чрез пълномощниците си адв. А. С. К. и адв. Р. Г. Г., и двамата от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Третото лице-помагач [фирма][населено място], представлявано от управителя К. А. М., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел изцяло мотивите, изложени в първоинстанционното решение, че в случая са налице предпоставките по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и предявеният иск за сключване на окончателен договор следва да бъде уважен, като ищецът определя предмета на иска и вида на защитата, която търси с него и съдът при уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не може да се отклони от съдържанието на предварителния договор № КМ 01 от 23.02.2008 г., както и че обстоятелството, че окончателен договор е следвало да бъде сключен едновременно по предварителен договор № 01 и № 02 от 23.02.2008 г. не задължава кредитора да предяви цялото вземане. Съдът е приел също така, че ако в хода на производството по делото ищецът е прехвърлил спорното право на трето лице, то производството по делото продължава между първоначалните страни в съответствие с разпоредбата на чл 226 ГПК, като приобретателят освен да бъде привлечен или да встъпи като трето лице помагач, би могъл да замести своя праводател в процеса само в хипотезата на чл. 222 ГПК – със съгласието на двете страни.
Представеното от жалбоподателите изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведени правни въпроси, но същите не са обусловили изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият изведен въпрос е по отношение на договорения в предварителния договор срок за сключването на окончателния договор. Този въпрос би имал значение за спорното право само в случаите, когато договорения между страните срок за сключването на окончателен договор не е настъпил към датата на постановяването на решението. В случая въпросният срок е настъпил в хода на съдопроизводството пред първоинстанционния съд, съдът е отчел този факт с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което въпросът не е от значение за изхода на спорното право. Вторият въпрос, засягащ наличието между едни и същи страни на два предварителни договора за отделни идеални части от конкретен имот и уговореното окончателен договор да се сключи едновременно, не е от значение за изхода на спора. Всеки договор по чл. 19, ал. 1 ЗЗД поражда отделна облигационна връзка и съдбата на този договор е в зависимост само от волята на страните, но не и от факта на съществуването на втори облигационен договор за друга част от имота. Т. въпрос касае формирането на вътрешното съдийско убеждение при преценка на събраните по делото доказателства. Направените доводи от касаторите в тази насока обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че изведените от касаторите въпроси не са от значение за изхода на спора и не се явяват основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Направените доводи от касаторите и в тази връзка формулираните от тях въпроси касаят евентуалната неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява основание за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Т. основание би било налице, ако произнасянето на съда по поставените въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, както и уеднаквяване на противоречива съдебна практика, какъвто не е настоящия случай. В заключение, както се изложи по-горе, направените доводи от касаторите обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които биха били разгледани едва след като то бъде допуснато до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 11136/2009 г. на Софийския градски съд, ІV-Д въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 31127 от 28.04.2010 г. на К. И. З. и Д. А. З., и двамата от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: