О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1008
София, 11.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 50 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. г. с./Д./-Д., [населено място], представлявано от директора В. М. Б., чрез пълномощника си адв. Ж. Ч. от АК-С., против въззивно решение № 672 от 23.09.2010 г., постановено по в.гр.д. № 600 по описа за 2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 34 от 30.04.2010 г., постановено по гр.д. № 185/2009 г. на Смолянския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Д.-Д. срещу С. И. М. и Е. С. М., и двамата от [населено място], иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 26 879 лв., представляваща причинени имуществени вреди от извършена на 13.09.2002 г. сеч в имот № *, с площ 53 дка, находящ се в м. „ К.”, землището на [населено място].
Касаторът поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, е неправилно като постановено по нередовна исковата молба и при неправилна квалификация от решаващия съд на спорното право. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изведените правни въпроси са: при нередовност на исковата молба следва ли съдът да я остави без движение и да укаже на ищеца в законовия срок да я отстрани, както и в задължение на ищеца ли е да посочи правната квалификация на предявения иск или това е задължение на съда и при неправилна квалификация на спорното право от съда, какъв е порокът на съдебното решение.
Ответникът по касационната жалба, С. И. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. П. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови решението си, с което е отхвърлен предявеният иск като неоснователен, въззивният съд е приел, че с оглед на установените по делото факти предявеният иск за непозволено увреждане е неоснователен, тъй като не е налице противоправно и виновно поведение от страна на ответниците, в резултат на което да са настъпили вреди за ищеца, тъй като извършената сеч на дървесина е правомерно извършена след като е получено надлежно разрешение от оторизиран орган по времето, когато ответникът С. М. се е легитимирал като собственик на имота. Приел е също така, че този иск е погасен по давност, тъй като датата на увреждането е 13.09.2002 г., а исковата молба е депозирана на 16.12.2009 г., т.е. извън предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, а не по действително предявеният с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като за такъв иск се твърди, че е предявен едва във въззивната инстанция, а пред първоинстанция съд ищецът не е възразил на разпореждането на първоинстанционния съд, в което съдът е квалифицирал спорното право по чл. 45 ЗЗД и е указал обстоятелствата, които следва да бъдат установени по делото, както и не е поискал своевременно изменение на предявения иск по отношение на основанието, на което се претендира исковата сума.
Във връзка със заявеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси за редовността на исковата молба и при констатирана нередовност следва ли съдът да я остави без движение и да укаже на ищеца в законовия срок да я отстрани, както и в задължение на ищеца ли е да посочи правната квалификация на предявения иск или това е задължение на съда и при неправилна квалификация на спорното право от съда, какъв е порокът на съдебното решение, са от значение за изхода на спора, но в случая тези въпроси са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика – т. 4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Именно в съответствие с приетото разрешение в т. 4 въззивният съд е приел, че с оглед заявените обстоятелства и петитум на исковата молба, предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 45 ЗЗД, като ищецът не е длъжен да квалифицира спорното право, а от заявеното основание и петитум, това се извършва от решаващия съд. В случая съдът е приел, че исковата молба е редовна, съобразно обстоятелствената й част и заявения петитум е квалифицирал спорното право и е изложил мотиви за неоснователност на исковата претенция. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че едва във въззивното производство ищецът е твърдял, че предявеният иск не е за непозволено увреждане, а за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – получено на отпаднало основание. Макар в обстоятелствената част на исковата молба такива факти да не са релевирани, с оглед на представените по делото доказателства, следва да се отбележи, че влязлото в сила съдебно решение, с което е ревандикиран процесният имот на ищеца и ответниците са осъдени да предадат владението му, има действие за в бъдеще, т.е. не се ползва с обратна сила, поради което в този случай не може да се търси полученото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, още повече, че когато е извършвана сечта и за добитата дървесина е получена от ответниците претендираната сума от 26 879 лв., страните по спора не са били в никакво правоотношение.
В заключение, след като по поставените правни въпроси, обусловили изхода на делото, въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, се изключва приложението на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 672 от 23.09.2010 г., постановено по в.гр.д. № 600 по описа за 2010 г. на Пловдивския апелативен съд, по касационната жалба с вх. № 5910/26.10.2010 г. на Д. г. с.-Д., [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: