3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 211
С., 21.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1282/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Николова против въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 267 от 03.06.2010 год. по гр. дело № 247/2010 год., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за отмяна на заповед № РД-16-14 от 14.10.2009 год. на директора на ОУ „В. Л.”[населено място], с която е прекратено трудовото и правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, за възстановяването и на длъжността заемана преди уволнението „учител в прогимназиален етап по английски език” и осъждане на работодателя да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1733,63 лв. за периода 14.10.2009 г. – 27.01.2010 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси – длъжен ли е работодателят да извърши промяна в щатното разписание и списък образец № 1 за съответната учебна година съгласувана с началника на Регионалния инспекторат по образованието, когато се налага възстановяване от съда на незаконно уволнен служител и по какви критерии работодателят следва да извърши подбора между служителите. Представено е решение по гр. дело № 768/99 г. на ВКС и решение № 911/17.09.00г. на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 8 КТ и чл. 329 КТ, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В останалата част съдебната практика касае инстанционни решения, без доказателства, че са влезли в законна сила.
Ответникът ОУ „В. Л.”[населено място] в писмен отговор на касационната жалба поддържа липсата на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с постоянната съдебна практика, включително е с представената съдебна практика.
По материалноправния въпрос – длъжен ли е работодателят да извърши промяна в щатното разписание и списък образец № 1 за съответната учебна година, съгласувана с началника на Регионалния инспекторат по образованието, когато се налага възстановяване от съда на незаконно уволнен служител, с обжалваното решение е прието, че жалбоподателката е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, без да е било необходимо работодателят да прилага разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета. Съдът е посочил, че в определени случаи Наредбата допуска да се промени утвърдения за съответната учебна година списък образец № 1, но при наличието на определени предпоставки- в рамките на делегирания бюджет, при съобразяване нормите на преподавателска работа и броя на учителите. В случая за длъжността „учител прогимназиален етап по английски език” минималната норма за преподавателска работа (648 часа) се покрива от една щатна бройка, предвидена в списък – образец № 1 за предходната учебната 2008/2009 г. и за учебната 2009/2010 г., през която жалбоподателката е била възстановена, и в този смисъл е прието, че липсват условия за разкриване на втора щатна бройка за учител по английски език, затова работодателят е бил длъжен да извърши подбор между жалбоподателката и лицето заемащо посочената длъжност и това е направено, съобразно критериите на чл. 329 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на служебните задължения.
Подборът е законосъобразен, когато е извършен по критериите на чл. 329 КТ. Критерият квалификация е обективен и включва притежаваното от служителя образование по специалността, степен на образование, наличие на допълнителна професионална квалификация, установено по съответния ред. Критерият качество на работа е субективен – оценката се дава от работодателя и кой от оценяваните лица работи по-точно, по-качествено и по-ефективно не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е задължителната съдебна практика постановена по реда на чл. 291 ГПК – решение № 732/28.10.2010 г. по гр. дело № 114682009 год. на ВКС, решение № 14/10.02.2010 г. по гр. дело № 4322/2008 год. на ВКС и тя е съобразена от съда при обсъждане на въпроса за законосъобразността на извършения подбор.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са установени предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, жалбоподателката ще следва да заплати направените от другата страна съдебни разноски за касационното производство в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267 от 03.06.2010 год. по гр. дело № 247/2010 год. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. С. Николова да заплати на ОУ „В. Л.”[населено място] съдебни разноски в размер на 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ