1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1042
С., 06.08. 2012 година
3
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 313 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-Б., против въззивно решение № 1-133 от 05.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1750 по описа за 2011 г. на Бургаския окръжен съд, ГК, в частта му, с която като е потвърдено решение № 1083 от 27.07.2011 г. по гр.д. № 10576/2010 г. на Бургаския районен съд, са уважени предявените от П. П. П. от [населено място], Бургаска област срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил, че с обжалваното решение са решени правни въпроси, които са от значение за изхода на спора, в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно -когато в хода на дисциплинарната процедура по КТ за налагане на наказание за нарушение на трудовата дисциплина дисциплинарните простъпки са описани по абсолютно идентичен начин, от една страна в поканата за даване на обяснения, съобразно чл. 193, ал. 1 КТ, отправена до работника и от друга страна в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, но има различия в правната квалификация на простъпките, може ли да се приеме, че поради посоченото различие дисциплинарната процедура е опорочена и следва ли да се приеме, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ; неточностите в правната квалификация на иначе коректно изписани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от субективна и обективна страна дисциплинарни простъпки, може ли да оправдае становището, че заповедта е немотивирана; когато основанието за налагане на дисциплинарно наказание е квалифицирана по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – „уронване доброто име на предприятието“ и дисциплинарната простъпка, за която се налага то, представлява разпространяване на клеветнически твърдения за прикриване от страна на предприятието на престъпна дейност, необходимо ли е в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да се конкретизира по какъв конкретно начин дисциплинарната простъпка уронва доброто име на предприятието, за да се приеме, че в тази част заповедта е надлежно мотивирана, съгласно чл. 195 КТ. Счита, че по поставените въпроси са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Прилага съдебна практика – две решения на ВАС и три решения на ВКС, постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК, както и едно решение на ВС, постановено по стария процесуален ред.
Постъпила е касационна жалба и от П. П. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Н. от АК-Б. срещу въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за разликата между претендираните 7 480,68 лв, и присъдените 5008,14 лв., обезщетение за принудителна безработица при незаконното уволнение. В изложението за допускане на касационното обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът сочи като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че решението на въззивният съд в обжалваната част по поставените правни въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, че се решават противоречиво от съдилищата и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Във връзка с наведените основания за допускане до касация са изведени материалноправните въпроси – какво се включва в брутното трудово възнаграждение по чл. 225, ал. 1 КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/чл. 17 и чл. 19/ и следва ли в допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер да се включват и допълнителните възнаграждения – за икономии от гориво, масла и ремонт, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение. Прилага съдебна практика -две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 331 КТ и пет решения на въззивни състави, за четири от които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
К. жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд — неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и са подадени в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явяват редовни и допустими.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение са основателни, тъй като в случая издадената заповед от работодателя за дисциплинарно уволнение е немотивирана така както изисква императивната норма на чл. 195 КТ, доколкото е налице разминаване между мотивите на заповедта и законовия текст на наложеното дисциплинарно наказание. По отношение на дължимото обезщетение за принудителна безработица е приел, че съгласно чл. 20 от Н. в брутното трудово възнаграждение се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в КТ и е определил обезщетението на сумата 5 008,14 лв. за шестмесечния период, при брутно месечно трудово възнаграждение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 834,69 лв.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставените от жалбоподателя работодател правни въпроси, конкретизирани от настоящата инстанция, с оглед разрешението дадено в т. 1 от TP № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – дали при преценка законността на уволнението съдът следва да съобразява какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно уволнение с оглед посочената в заповедта законова квалификация на нарушението или следва да го извежда от посочените в мотивите на заповедта обстоятелства и в тази връзка обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за уволнение неговата незаконност, както и че заповедта за уволнение е немотивирана, които са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 464 от
26.05.2010 г. по гр.д. № 1310/2009 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., решение № 92 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г. на III г.о. на ВКС и др., в които е прието, че неправилната квалификация, дадена от работодателя в заповедта не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и описани в заповедта нарушения. От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение, което обуславя основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, релевирано от жалбоподателя работодател.
Поставените материалноправни въпроси в жалбата на ищеца, макар и от значение за изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, тъй като представените съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК се отнасят до обезщетението по чл. 331 КТ, а представените въззивни решения не съставляват съдебна практика, тъй като липсват данни, че са влезли в законна сила. Приетото в тази обжалвана част на решението от въззивния съд е в съответствие със закона и трайната съдебна практика по приложението на чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускането му до касационен контрол в тази част.
На касатора работодател следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 160 лв., съгласно чл. 18, ал. 2 от Тарифа ГПК, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1-133 от 05.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1750 по описа за 2011 г. на
Бургаския окръжен съд, ГК, по касационна жалба с вх. № 612 от 16.01.2012 г. на „Б. [населено място].
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № I-133 от 05.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1750 по описа за 2011 г. на Бургаския окръжен съд, ГК, в частта му, с която е отхвърлен искът на П. П. П. от [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за разликата между претендираните 7 480,68 лв. и присъдените 5008,14 лв., обезщетение за принудителна безработица при незаконното уволнение, по касационна жалба с вх. № 604 от 06.01.2012 г. на П. П. П. от [населено място], Бургаска област.
УКАЗВА на касатора „Б. [населено място], [улица], представлявано от управителя П. Д., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, адв. К. К. от АК-Б., в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 160 лв., и представи документ затова, като бъде уведомен, че при неизпълнение на това указание, касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: