3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21
София, 12.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 906/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Л. С. против въззивно решение на В. окръжен съд № 94 от 18.03.2010 год. по гр. дело № 974/2009 год., с което е потвърдено решение № 310 от 17.11.2009 год. по гр. дело № 614/2009 год. на Мездренски районен съд, с което П. футболен клуб (П.) [заличено име на фирма] е осъден да заплати на жалбоподателя 227,81 лв. неизплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2009 год., ведно със законна лихва от 31.08.2009 год. и е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер 15 000 лв., е осъден да заплати 14,80 лв. мораторна лихва за периода 16.04.2009 год. до 31.08.2009 год. и е отхвърлен иска за разликата до предявения размер 546,28 лв. и е осъден да заплати сумата 2600 лв. допълнително трудово възнаграждение за участие в 13 официални футболни срещи със законна лихва от 31.08.2009 год. и да заплати лихва за забава в размер на 264,79 лв. за периода 01.12.2008 год. – 31.08.2009 год. и е отхвърлен иска за сумата 5287 лв. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ със законна лихва от 31.08.2009 год. и за сумата 163,45 лв. лихва за забава за периода 01.06.2009 г. за 31.08.2009 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика е разрешен въпроса за трудовото възнаграждение на професионалните футболисти и за правната стойност на допълнително споразумение сключено по реда на чл. 118, ал. 3 КТ. Представя съдебна практика – решение по гр. дело № 420/2005 год. на ВКС и решение на К. окръжен съд по гр. дело № 84/2008 год. без данни да е влязло в сила, решение по гр. дело № 168/2009 год. на Мездренски РС и решение по гр. дело № 736/2005 год. на Софийски апелативен съд и двете без данни да са влезли в сила, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът П. футболен клуб [заличено име на фирма] не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 128 КТ и чл. 244 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не поставя правни въпроси обусловили решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковите претенций с обжалваното решение, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПТК за допускане на касационно обжалване.
Първоначално договореното между страните месечно трудово възнаграждение с трудов договор № 1194/01.07.2008 г. е било в размер на 5815,56 лв. С допълнително споразумение от 01.10.2008 год., подписано от двете страни, основното трудово възнаграждение е намалено на 300 лв. месечно, чиито размер е съобразен при изчисляване на претендираните от жалбоподателя вземания от трудово възнаграждение (по отношение обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, искът е отхвърлен, поради ползването на платения отпуск от ищеца).
Представената от жалбоподателя съдебна практика, няма отношение към установеното с обжалваното решение, тъй като решенията касаят установяване естеството на уговорени между футболиста и футболния клуб траншове – дали се касае за трудово възнаграждение (при посочена в трудов договор заплата от 100 лв. месечно) или за „лична трансферна сума”, която има друг характер и произтича от друг вид договорни отношения. В настоящия случай липсват доказателства между страните да е уговорено изплащането на още суми към трудовото възнаграждение на траншове, а намаляване на трудовото възнаграждение с допълнително споразумение е станало по взаимно съгласието на страните (чл. 119 КТ), поради което цитираната разпоредба на чл. 118, ал. 3 КТ няма отношение към предмета на делото.
Воден от горното, не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 18.03.2010 год. по гр. дело № 974/2009 год. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ