О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
София, 4.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. С. И. и А. Г. И., и двамата от гр. С., чрез повереника им адв. Е от АК-София, против решение № 161 от 04.06.2008 г., постановено по гр.д. № 383 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІV”г” г.о., с което е оставено в сила решението от 30.03.2006 г. по гр.д. № 3428/2005 г. на СРС, ГК, 47 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от И. С. И. и А. Г. И. срещу Н. И. С. от гр. С., насрещни искове, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на всеки един от тях сумата 1522,75 лв., представляващи стойността на извършените подобрения в процесния имот. Първоинстанционното решение, с което е отхвърлен главният иск, предявен от Н. И. С. срещу И. С. И. и А. Г. И., с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване без основание за периода 01.01.2004 г. до 26.04.2005 г., на приземен етаж, находящ се в гр. С., ул. “. № 12, в размер на 1393,49 лв., не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторите поддържат, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторите сочат като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като извеждат материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика и е от значение за точното прилагане на закона, а именно приложението на чл. 97 ЗС относно трайно прикрепени движими вещи към недвижима вещ и дължимото обезщетение за тях от собственика на главната вещ. В подкрепа на твърденията си жалбоподателите посочват и представят решение от 09.07.2003 г. по в.гр.д. № 87/2003 г. на ВТАС, ГО.
В отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, ищецът Н. И. С., чрез повереника адв. Р от АК-София, оспорва касационната жалба и изразява становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1 000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд и трайно установената съдебна практика. Изведеният от жалбоподателите материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивния съд, е следва ли описаните в исковата молба по насрещните искове вещи, да се приемат за трайно закрепени към недвижимата вещ по смисъла на чл. 97 ЗС. Въззивният съд е приел за недоказано, че тези вещи са закрепени по начин, при който отделянето им би ги навредило. Следователно, въпросът е на плоскостта на доказването начина на закрепването на тези вещи към съответното помещение/главната вещ/, което съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ в случая е в тежест на насрещните ищци. Не са посочени и не са представени решения на ВКС, в които този въпрос да е решен по начин, различен от въззивния съд и в този смисъл то не противоречи на практиката на ВКС, за каквото противоречие твърдят жалбоподателите, но не са го доказали, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК..
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За обосноваване на противоречива практика по същия материалноправен въпрос, изведен от жалбоподателите, е представено цитираното по-горе решение на ВТАС. На първо място, не е доказано, че това решение е влязло в сила, тъй като в него е отразено, че подлежи на касационно обжалване, т.е. то не е окончателно и не може да обоснове наличието на съдебна практика в релевираната от жалбоподателите насока. На следващо място, от съобразителната част и диспозитива на това решение е видно, че изводът на ВТАС е, че претенцията за стойността на извършени подобрения, следва да бъде уважена в случай, че е доказано по делото, че такива са извършени. Поради това цитираното решение не е в противоречие с обжалваното решение. В тази връзка следва да се посочи, че и двете решения, обжалваното и цитираното се основават на приложението на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./, съгласно която всяка страна следва да доказва обстоятелствата, на които основава своите искания.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По принцип следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон се отнасят до основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдебната практика по релевирания от касаторите материалноправен въпрос, а именно приложението на чл. 97 ЗС, е постоянна, трайна и непротиворечива. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161 от 04.06.2008 г., постановено по гр.д. № 383 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV “г” отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: