4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№35
С.,04.07. 2013 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд, петчленен състав, в закрито заседание на две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Марина Михайлова
Любка Богданова
Светла Димитрова
Илияна Дойчева
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 17/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 135, ал. 4 АПК.
Пловдивски окръжен съд е повдигнал препирня с Пловдивски административен съд за подсъдност на делото образувано по колективен иск на група граждани от [населено място], Област П. срещу А. и срещу Н. с принципал Главен държавен инспектор на Република България с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 203 и сл. АПК.
Пловдивският окръжен съд, при обсъждане на изложените фактически обстоятелства и формулирания петитум е приел, че предявения иск е по чл. 1 ЗОДОВ независимо, че в титулната част на исковата молба ищците са използвали термина „колективен иск”, квалификация, която не е задължителна за съда. Изтъкнато е, че ищците не са предявили иск от името на всички лица, увредени от твърдените от тях нарушения, т. е. за защита на колективен интерес, а са поискали в лично качество да се заплати на всеки от тях съответно обезщетение за неимуществени вреди. Обстоятелството, че ищците са повече на брой не прави претенцията им „колективен иск” по смисъла на чл. 379 и сл. ГПК, а е налице кумулативно субективно съединяване на искове по чл. 1 ЗОДОВ, които следва да се разгледат по реда на АПК.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд, петчленен състав, след преценка на данните по делото намира, че компетентен да разгледа иска е Пловдивският административен съд.
Пловдивският административен съд е бил сезиран с искова молба вх. № 7536/02.04.2012 г. подадена от 40 граждани по приложен списък, с която молят съда на основание чл. 1 ЗОДОВ да осъди Агенция по ядрено регулиране [населено място] и Национален център по радиобиология е радиационна защита [населено място] да им заплати по 50 000 лв. на всеки от тях или общо 2 000 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и да разпореди на ответниците „спиране завинаги на това опасно съоръжение”. Твърди се, че описаните неимуществени вреди са възникнали в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжности лица от Агенция по ядрено регулиране по повод на осъществявана от тях изпълнителна дейност във връзка с издаден лиценз на [фирма] с управител М. Г. Т., родена 1930 год.; Национален център по радиобиология е радиационна защита не е контролирал дейността на търговското дружество, като не били извършвани задължителни за този вид дейност мероприятия и проверки; допуснати са нарушения от председателя на Агенцията по ядрено регулиране при съгласуване на специализирания подробен устройствен план по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения.
Предявеният иск не носи характеристиките на колективен иск.
Колективните искове са два вида – установителен иск за факти по чл. 379, ал. 2 ГПК и иск за защита на колективен интерес по чл. 379, ал. 3 ГПК. Претендираните суми, които ищците искат да разпределят между увредените лица са предмет на осъдителни искове за обезщетяване на неимуществени вреди от засегнат индивидуален интерес на ищците. Не може да се приеме, с оглед фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и заявените осъдителни петитуми, ищците да са предявили колективен иск, тъй като не се претендира установяване на правно – релеватни факти (част от деликтният фактически състав – увреждащо действие или бездействие, противоправност и вина). За да е предявен колективен иск по чл. 379, ал. 2 ГПК срещу нарушителя, ищците следва да изложат обстоятелствата и да докажат, кое е извършеното от нарушителя увреждащо действие или бездействие, неговата противоправност – забранено ли е било извършеното от ответника и защо, или ответникът е бил длъжен да извърши нещо, на какво основание, но е бездействал, като вината при деликта се предполага. След евентуално уважаване на колективен иск по чл. 379, ал. 2 ГПК, с решението по който ще бъдат установени фактите на увреждащото действие или бездействие на ответника, неговата противоправност и вина, всеки индивидуално засегнат, ще може в отделно последващо производство да предяви осъдителен иск за обезщетяване на претърпените от него вреди, като докаже техния размер и причинната връзка с противоправното поведение на нарушителя.
За да е налице иск по чл. 379, ал. 3 ГПК ищците трябва да посочат, кой е засегнатият – увредения или застрашен от поведението на ответника колективен интерес, който е различен от индивидуалния интерес на ищците. Колективният интерес предполага имуществени (материални) вреди и не се съизмерява с неимуществени вреди, затова обезщетението за увреден или застрашен колективен интерес не може да се присъжда индивидуално на страните.
От наведените в исковата молба правно – релеватни факти и обстоятелства във връзка с заявения петитум следва, че се касае до иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на вреди причинени на граждани от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответниците при и по повод изпълнение на административна дейност – издаване на лиценз на търговско дружество, одобряване на ПУП, неупражнен контрол във връзка с дейността на търговско дружество, който следва да се разгледа по реда на АПК съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ.
Воден от горното, Върховният касационен съд и Върховният административен съд в състав по чл. 135, ал. 4 АПК
О П Р Е Д Е Л И
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска на група граждани от [населено място], Област П. срещу А. и срещу Н. с принципал Главен държавен инспектор на Република България с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е Пловдивски административен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ