ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1038
гр. С., 25.10.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
Б. ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1416 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. К. срещу въззивно решение № 1119/13.07.2010 г. по гр. дело № 1384/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 720/05.03.2010 г. по гр. дело № 7944/2009 г. на Пловдивския районен съд, в частта му, с която, е осъден жалбоподателя да за плати на Г. Д. И. сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани срам, притеснение и унижение на достойнството в резултат от набеждаването му на 21.11.2002 г. от страна на жалбоподателя в извършване на престъпления по чл. 149, ал. 2, чл. 287 и чл. 387 от НК, както и сумата 200 лв. – разноски по делото. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. И. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение, редовна е и е процесуално допустима.
Първата формулировка в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, а именно: „въпросът, свързан с правилното приложение на чл. 45 от ЗЗД относно правопораждащия факт и причинната връзка между деянието и вредите“ е напълно неясна и неконкретна, поради което от същата не може да се уточни и конкретизира правен въпрос, който да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и на т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.М. въпрос за началния момент на погасителната давност и дали същата тече докато трае наказателния съдебен процес, в който не е предявен граждански иск, посочен на второ място в изложението на жалбоподателя, в случая е въпрос, който е бил въведен в предмета на делото. С отговора на исковата молба жалбоподателят е възразил, че предявеният срещу него иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, основан на влязла в сила присъда, е погасен по давност; а с въззивната си жалба е направил оплакване, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по това негово възражение. Този материалноправен въпрос, обаче не е разрешен в обжалваното въззивно решение и не е обусловил крайните правни изводи на въззивния съд по делото, тъй като въззивният съд не е обсъждал възражението за давност. Поради това, и този правен въпрос не представлява в случая общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и на т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният в изложението правен въпрос, свързан с правилното приложение на чл. 269, изреч. 2 от ГПК (изреч. 1 на чл. 269 от ГПК няма никакво отношение в случая), а именно – има ли задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени във въззивната жалба, предвид гореизложеното е процесуалноправен въпрос, обуславящ в случая крайните изводи на окръжния съд. Ако последният беше разгледал правопогасяващото възражение за давност на жалбоподателя, той би могъл да достигне до различен краен резултат, в сравнение с постановения с обжалваното решение. От друга страна, необсъждането на това възражение за давност от въззивния съд не е в противоречие с двете посочени в изложението на жалбоподателя решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, а именно: решение № 117/05.11.2009 г. по гр.д. № 2589/2008 г. на ВКС, IV-то гр.отд. и решение № 960/07.01.2010 г. по гр.д. № 4551/2008 г. на ВКС, IV-то гр.отд. В тези две решения е разгледан друг процесуалноправен въпрос – при хипотези, които по същество са обратни на разглежданата в случая, а именно – хипотези, при които въззивният съд, в нарушение на диспозитивното начало е излязъл извън направени от въззивника възражения по делото. Поради това в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 3 – in fine от мотивите към TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че в случая не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като единственото посочено от жалбоподателя в тази връзка, решение по гр.д. № 136/2009 г. на Р. (без ясно посочване и на съда, който го е постановил) не е представено в препис по делото. Основателни са обаче съображенията на жалбоподателя, че посоченият от него процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Действително разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК е сравнително нова, критикувана е в теорията и по приложението й не е налице достатъчно богата съдебна практика. Именно най-вече от действителното и точно съдържание на тази процесуална разпоредба следва да се изведе и отговора на поставения процесуалноправен въпрос – има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени във въззивната жалба. Предвид това, в случая са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1119/13.07.2010 г. по гр. дело № 1384/2010 г. на Пловдивския окръжен съд;
УКАЗВА на Х. Д. К. в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 100 лв.
След представянето на горния документ, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.