ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1017
[населено място], 19.10.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
Б. ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1411 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. Н. срещу въззивното решение от 16.06.2010 г. по гр. дело № 2697/2010 г. на Софийския градски съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е осъден жалбоподателя да за плати на Л. Я. Б. сумата 12 900 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализиране в периода 18.07.2004 г. – 10.07.2007 г. на доходи от отдаване под наем на собствения на ищцата недвижим имот – двуетажна сграда в УПИ (подробно описан), увреден през пролетта на 1996 г. от жалбоподателя, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на неизпълнение на съдебно решение, влязло в сила на 01.06.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2004 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 282 лв. – разноски по делото. В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск, както и за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението за допускане на касационно обжалване са формулирани два процесуалноправни и два материалноправни въпроса, а именно: 1) следва ли съдът по съществото на спора да обсъди всички доказателства и основаните на тях доводи на страните; 2) може ли съдът по съществото на спора да обсъжда доказателства, които не са събрани състезателно в процеса; 3) представлява ли ново непозволено увреждане неизпълнението на влязло в сила съдебно решение, респ. забавеното плащане на парично обезщетение за вреди от непозволено увреждане, присъдено с такова съдебно решение, или отношенията по повод такова забавено плащане следва да се уредят по правилата за неизпълнение на задълженията – чл. 79 и сл. от ЗЗД, и конкретно – чл. 86 от ЗЗД; и 4) от кой момент започва да тече погасителната давност за вземания от непозволено увреждане, и конкретно – за вреди, представляващи пропуснати ползи за определен следващ период от време – от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е присъдено обезщетение за тези вреди за предходен период от време, или на общо основание – от датата на откриване на деца съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. По отношение първия процесуалноправен въпрос се поддържа хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а по отношение на останалите три въпроса се поддържат хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като при условията на евентуалност – относно и четирите въпроса – се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Л. Я. Б. поддържа в отговора на жалбата, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение, редовна е и е процесуално допустима.
Съдебната практика по двата посочени по-горе процесуалноправни въпроса е еднозначна и трайно установена. В конкретния случай тези въпроси не са обсъждани от въззивния съд и той не се е произнесъл по тях по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. По същество тези въпроси представляват в случая пренесени от касационната жалба и преформулирани в изложението на жалбоподателя, негови оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи правилността на въззивното решение. По последната касационната инстанция следва да се произнесе в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. От горното следва, че по отношение на формулираните от жалбоподателя два процесуалноправин въпроса, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разрешаването на двата посочени по-горе материалноправни въпроса е обусловило крайните изводи на въззивния съд. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че между страните е налице влязло в сила на 01.06.2004 г. съдебно решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди, включително за пропуснати ползи през предходен период от време, на основание чл. 49 от ЗЗД. Приел е също, че за времето 01.06.2004 г. – 03.11.2008 г. (обхващащо процесния период 18.07.2004 г. – 10.07.2007 г.) от страна на жалбоподателя е налице забава, т.е. неизпълнение на това съдебно решение, поради което се е наложило образуване на съдебно-изпълнително производство, както и че именно това ново противоправно бездействие на жалбоподателя е правопораждащият юридически факт, въз основа на който ищцата претендира по настоящото дело и й се дължи от жалбоподателя ново – процесното по делото обезщетение за пропуснати ползи. Относно началния момент на давностния срок, въззивният съд е приел, че поначало това е деня на откриването на дееца, съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, но за да е известен деецът е необходимо действително проявление на увреждането, а това fe моментът на влизане в сила на горното съдебно решение – 01.06.2004 г.
Тези два материалноправни въпроса са разрешени по различен начин в посочените и представени от жалбоподателя: решение № 1707/28.12.1994 г. по гр. д. № 484/1994 г. на ВС, V-то гр. отд. и решение № 2733/25.10.1972 г. по гр. д. № 1271/1972 г. на ВС, гр. отд. В първото от тези решения претенцията за обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на парично задължение, е квалифицирана като такава с правно основание чл. 86, ал. 1, изреч. 2 от ЗЗД – претенция за вреди от забава, по-големи от мораторната лихва. Във второто решение е прието, че ако пострадалият още в момента на увреждането му е знаел кое е лицето, което би отговаряло пред него, то вземането му за обезщетение за всички вреди – настъпилите и тези, които сигурно ще настъпят в бъдеще, възниква и става изискуемо в самия момент на непосредственото непозволено увреждане, от който момент започва да тече и общата погасителна давност.
От горното е видно, че по отношение на двата формулирани от жалбоподателя материалноправни въпроса са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поради това същото следва да се допусне, още повече, че първият от тези правни въпроси е тясно свързан с оплакването на жалбоподателя за недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.06.2010 г. по гр. дело № 2697/2010 г. на Софийския градски съд;
УКАЗВА на П. К. Н. в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 258 лв.
След представянето на горния документ, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: