4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 622
С., 4.10. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: С. Димитрова
В. Павков
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2566/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. К. чрез пълномощник адв. П. Ю. Пловдивска адвокатска колегия против въззивно решение № 330 от 09.03.2016г. по в. гр. дело № 268/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3719 от 10.11.2015г. по гр. дело № 10264/2015г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени исковете на Н. А. К. против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на заповед № 59 от 22.06.2015г. с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „стюардеса” и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 22.06.2015г.-17.09.2015г. в размер на 1080лв., ведно със законна лихва върху сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподатеблката поставя правните въпроси – следва ли да се приеме, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193 КТ, ако с искането за обяснения не са индивидуализирани фактическите белези на събитието, дало основание на работодателя да изследва наличието на елементите на дисциплинарно нарушение; следва ли да се приеме, че работодателят е доказал безспорно извършеното дисциплинарно нарушение, ако длъжностната характеристика визира задължения, които работникът е изпълнил; с оглед преценката извършено ли е дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 7 КТ, допустимо ли е да се вменява на стюард на автобус по международни линии задължение по контрол на документи, с оглед недопускане в автобуса на пътници с нередовни визи, преминаващи през конкретна страна на Ш., и ако е допустимо вменяването на такива задължения, следва ли те да са изрично посочени в длъжностната характеристика; извършил ли е работодателят преценка на тежестта на нарушението с оглед разпоредбата на чл. 189 КТ, ако по същество единственият обсъден от работодателя критерии е размерът на наложената му глоба, вседствие неизпълнение на визираното задължение от работника. Жалбоподателката се позовава на представена съдебна практика на Върховния касационен съд, чрез която поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените от жалбоподателката правни въпроси имат отношение към предмета на делото, засягат решаващи изводи на извода за изхода на спора, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика.
Жалбоподателката поставя въпроса за приложението на чл. 193 КТ с твърдението, че в искането за даване на обяснения нарушението не било индивидуализирано. Доколкото от фактическа страна е установено, че още след приключването на задграничния курс, при пристигане на автобуса в [населено място], лично директорът на дружеството е поискал обяснение от ищцата, защо не е изпълнила задължението си по длъжностната характеристика (визирано в т.5-та), като не е извършила проверка за наличието на шенгенска виза за четирима украински граждани, довело до налагането от унгарските власти на глоба в размер на 12 000 евро на работодателя, след което е било изготвено и писмено искане за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ от ищцата с посоченото нарушение, отказала да го получи, при надлежно оформен отказ, а от правна страна съдът е приел, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193 КТ, поставеният правен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. Правните изводи на съда са изведени в съответствие с представена от жалбоподателката съдебна практика по приложението на чл. 193 КТ, обективирана в решения по гр. дело № 1284/2015г., трето г. о., ВКС и гр. дело № 5838/2014г.,четвърто г. о., ВКС. В производството по чл. 288 ГПК фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на съдебен контрол. Касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивния съд при приетите от него факти. В този смисъл тази част от въпросите, в които се съдържат фактически твърдения и чрез тях се иска проверката на фактическите констатации на въззивния съд са извън предметното естество на производството по допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателката поставя и въпроса за приложението на чл. 189 КТ, като поддържа, че единственият критерии от който работодателят се е ръководил при налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание е размера на наложената му парична глоба, за неизпълнение на задължение от длъжностната характеристика на ищцата – да проверява стриктно документите за самоличност по всички международни линии за тяхната валидност и изряднос; за граждани нечленки на ЕС да проверява за визи, валидни най – малко 90 дни; при случай с нередовни документи пътникът да бъде свален (т. 5 от длъжностната характеристика).
Дисциплинарното наказание е било наложено за неизпълнение на посоченото трудово задължение от ищцата, заемала длъжността стюардеса при проведения курс Х. – Прага. Ищцата не е изпълнила едно от основните си трудови задължения, което само по себе си е достатъчно тежко, за да обоснове налагането и на най -тежкото наказание. Понесената от работодателя тежка имуществена санкция е в пряка причинна връзка с неизпълнението на характерни трудови задължения за заеманата от ищцата длъжност, поради което обсъждането на наложената глобата, като критерии при определяне вида на наказанието е закономерно за приложението на чл. 189 КТ. Тези изводи на съда не влизат в противоречие с приетото в представената от жалбоподателката съдебна практика установена с решения по гр. дело № 1306/2011г., четвърто г. о., ВКС и гр. дело № 5394/2014г., четвърто г. о., ВКС, по приложението на чл. 189 КТ.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позоваването на т.3-та на чл. 280 ГПК е формално и немотивирано, а наличието на задължителна съдебна практика по приложението на чл. 189 КТ, която не е оспорена като неправилна или противоречива, изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 330 от 09.03.2016г. по в. гр. дело № 268/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ