3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
С., 6.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: С. Димитрова
М. Фурнаджиева
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1034/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Г. против въззивно решение № 582 от 05.04.2012 г. по гр. дело № 46/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3744 от 31.10.2011 г. по гр. дело № 2182/2011 г. на Пловдивски районен съд в частта относно присъдената издръжка на малолетното дете М. Й. М. в размер на 250 лв. месечно, считано от 02.02.2011 г. и отменил решението в частта относно определените мерки за лични отношения между бащата и детето и определил режим на лични отношения между Й. М. М. и детето М. Й. М. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без преспиване, 20 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката и 5 дни през зимата включващи един от празниците – К. или Нова година.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е постановена, без съдът да е отчел нуждите и интересите на детето, с което е влязъл в противоречие с Постановление № 1/74 г. на Пленума на ВС – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представена е и съдебна практика на ВКС по гр. дело № 29/2006 г. и гр. дело № 4932/2007 г. за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по чл. 106, ал. 5 СК (отм.), тъй като в изложението се поддържа, че съдът не се е съобразил с промяна в здравословното състояние на детето заболяло от бронхиална астма (независимо, че мерките се определят по съдебен ред за първи път).
Ответникът Й. М. М. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 127, ал. 2 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК правен въпрос (конкретизиран от съда) – следва ли при определяне на мерките за лични отношения между родителя, който не упражнява родителските права и детето, съдът да се ръководи от нуждите и интересите на детето, с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС установена с Постановление № 1/74 г. на Пленума на ВС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Прието е с обжалваното решение, след обсъждане на доказателствата по делото, че ищцата – майка на детето не е установила необходимост контактите между бащата и детето да се извършват в нейно присъствие, което според майката би гарантирало спазването на предписан на детето режим за заболяването бронхиална астма, развило се след чести боледувания на детето. По делото не е изслушана съдебно-медицинска експертиза, която би изяснила в детайли болестта на детето и вида на режима, който то следва да спазва. Установено е, че детето е с диагноза астма с преобладаващ алергичен компонент към домашен прах.
Преценката на съда относно режима на лични отношения между детето и бащата е изградена след съобразяване възрастта на детето на седем навършени години и привързаността му към бащата, който може да предостави по време престоите на детето битови условия съобразени с неговите нужди и здравословно състояние. Съдът не е постановил приспиване на детето при бащата през месечните контакти в почивните дни, каквато практика е имало, преди детето да развие посоченото заболяване като е отчел здравословното му състояние, което според доказателствата по делото не налага присъствието на майката. Детето е излязло от ниската си възраст предпоставяща нужди от непосредствени майчини грижи, а визираното заболяване е от такъв характер, че може да бъде контролирано и от другия родител, когато детето е при него.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Поставения правен въпрос с обжалваното решение е разрешен съобразно трайната практика на ВКС – при определяне на мерките за лични отношения, съдът се е ръководил приоритетно от интересите на детето.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 582 от 05.04.2012 г. по гр. дело № 46/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ