4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 150
С., 5.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: С. Димитрова
М. Фурнаджиева
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1014/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Н. против въззивно решение № 4218 от 14.06.2012 г. по гр. дело № 3466/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 05.12.2011 г. по гр. дело № 7875/2011 г. на Софийски районен съд за отхвърляне исковете на жалбоподателката против [фирма] за отмяна като незаконно на уволнението извършено със заповед от 08.02.2011 г. на Главния изпълнителен директор на дружеството, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка със заповед от 07.02.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен касиер” на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката, като е развила съображения по съществото на спора е поставила правните въпроси – необходимо ли е да бъде издадена заповед за откриване на дисциплинарно производство, в която да бъдат поискани писмените обяснения на работника или служителя; следва ли заповедта за уволнение да съдържа конкретно описание на всяко нарушение на трудовата дисциплина и следва ли тези нарушения да са в пряка причинно-следствена връзка с конкретните задължения на служителя по длъжностна характеристика; налице ли е системност на нарушенията, когато служителя няма предишни дисциплинарни нарушения и достатъчно ли е при системни нарушения на трудовата дисциплина да бъде посочен период или всяко нарушение следва да бъде конкретизирано с дата; налице ли е системност на нарушенията на трудовата дисциплина, когато работодателят не представя актове за извършените конкретни нарушения, правилата за касовата дейност, Етичния кодекс и Вътрешни процедурни правила на банката – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с оглед представена от жалбоподателката съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ.
Ответникът [фирма] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените правни въпроси не влизат в противоречие с представената от жалбоподателката съдебна практика. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, според която обясненията на работника или служителя, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл. 193 КТ, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание, като законът не поставя изисквания за форма, в която тези обяснения следва да бъдат дадени, нито има изискване за формално инициране на дисциплинарно производство, което означава, че работодателят не е длъжен да уведомява работника или служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника/служителя обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем начин да бъде изложено, за какво нарушаване на трудовата дисциплина се изискват обясненията (решение по г. д. № 1917/2010г.ВКС ,четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В настоящия случай с обжалваното решение е прието, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193 КТ – ищцата е дала писмени обяснения на 31.01.2011 г. относно нарушенията на трудовата дисциплина, констатирани при извършена на 10.01.2011 г. проверка на операциите по сметките на оперативната каса, главна каса и трезор на банката за периода 20.12.2010 г.-03.01.2011г. и изготвения за целта доклад на Специализирана служба за вътрешен одит.
По въпроса за системността на нарушенията на трудовата дисциплина, време на извършване, значение на дисциплинарното минало на работника.
Поставените въпроси не са разрешени в противоречие с установената от ВКС съдебна практика, според която системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато работникът или служителят е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, които могат да бъдат еднородни или разнородни по своя характер, като при определяне на броя им се вземат предвид тези, за които не е наложено дисциплинарно наказание и тези, за които наложеното наказание не е заличено (решение по г. д. №.1972/2009г. ВКС, четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Жалбоподателката не е имала налагани дисциплинарни наказания, но за проверявания период са констатирани поредица от допуснати нарушения на изискванията за работа с дебетни и кредитни карти на клиенти на банката и извършване на операции по теглене от банкови сметки на физически и юридически лица клиенти на банката, иницирани транзакции без присъствие на клиента, пропуски при оформяне на платежни нареждания, нареждания-разписки, касови документи, които нарушения с оглед характера на изпълняваната работа и естеството на трудовата функция изискваща по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата са тежки и наказанието е наложено в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, времето на извършване на нарушението може да бъде посочено като определен период (както е направено в настоящата заповед), което е допустимо с оглед характера на извършваната работа или на повтаряемостта на нарушенията, както и когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден на извършване на нарушението, а контролирането им е възложено само като краен резултат. В тези случаи изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ също са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения (решение по гр. дело № 388/2011 г. ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Предвид изложеното поставените правни въпроси не обуславят приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС. Представената от жалбоподателя съдебна практика няма задължителен характер с изключение на решението по гр. дело № 626/2009г. ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК включващо й приложението на чл. 189 КТ, който предвид изложеното с обжалваното решение е приложен точно.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4218 от 14.06.2012 г. по гр. дело № 3466/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛ Е.