4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………
София, ………………. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Димитрова
Ж. ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 542 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. Д. от гр. Д. О., В. област, чрез пълномощника си адв. Ж. Д. Д. от АК-Хасково, против въззивно решение № 425 от 16.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 845/2009 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 84 от 29.05.2009 г. на Горнооряховския районен съд, постановено по гр.д. № 1053/2008 г., с което са уважени предявените от Е. Х. Д. от с. П., В. област, срещу М. Д. Д., искове по чл. 99, ал. 1 СК/отм./ за прекратяване на брака по вина на двамата съпрузи, по чл. 106, ал. 1 СК/отм./ за упражняване на родителските права, както и присъждане на издръжка на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният материалноправен въпрос е, заболяването „паническо разстройство” пречка ли е за упражняването на родителски права, а процесуалноправният въпрос е за приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК при преценка на доказателствения материал от въззивния съд по делото.
Ответницата по касационната жалба, Е. Х. Д. от с. П., В. област, не изразява становище по жалбата и по основанията за допускането й до касационен контрол в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем брачен иск и обусловените от него небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака и ненавършило пълнолетие дете и издръжката му, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частта му, с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, както и в частта му, с която на майката се възлагат упражняването на родителските права и бащата е осъден да заплаща издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Въззивният съд като е оставил в сила първоинстанционното решение, е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, както и че майката не страда от нервно-психическо заболяване и същата е в състояние да упражнява пълноценно родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете, като е осъдил бащата да му заплаща месечна издръжка и е определил режим на лични контакти с него.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, когато тя е задължителна, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/..
За да е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изведеният материалноправен въпрос, а именно наличието на „паническо разстройство” представлява ли пречка за възлагане на родителските грижи изисква специални познания от областта на психиатрията, като отговорът на този въпрос е даден с приетата в производството пред първоинстанционния съд съдебно-психиатрична експертиза. Според същата, майката не страда от разстройство на психиката и е в състояние да полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете, който извод е възприет от решаващия съд в обжалваното решение. С оглед на това така изведеният въпрос от материалноправно естество не е основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, свързан с твърдение за допуснати в производството по делото процесуални нарушения по приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК, относно преценката на доказателствения материал от въззивния съд. Същите не са обуславящи изхода на спора, а по-скоро касаят неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и са основание за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускането му до касационен контрол.
Вън от изложеното, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по поставените въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.
Като краен извод, в случая липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Наведените твърдения се отнасят по-скоро за евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но същите не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 425 от 16.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 845/2008 г. на В. окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 1097 от 01.02.2010 г. на М. Д. Д. от гр. Д. О., В. област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: