О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София, 17.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 4* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Е. Д. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Е от АК-София, против въззивно решение от 28.01.2008 г., постановено по гр.д. № 1909/2007 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ “Б” състав, с което е отменено решение № 107 от 11.05.2006 г. на Софийски районен съд, 55 с-в, постановено по гр.д. № 7146/2003 г., в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Д. Н. Ц. от гр. С., сумата от 5122,50 лв., представляваща обезщетение за ползването на ап. № 13, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и този иск е отхвърлен и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която В. Е. Д. е осъден да заплати на Д. Н. Ц. сумата от 51450 лв. за уравнение на дела й и сумата 2175 лв., представляваща 1/2 част от 4350 лв., платени от Д. Н. Ц. вноски за погасяване на жилищен заем за процесния недвижим имот – апартамент № 13, с площ от 88,18 кв.м, находящ се в гр. С., ул. „Емине” № 23, ет. 4.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е извършена делбата между съделителите, е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи съдебна практика – решение № 61 от 28.02.2006 г. по гр.д. № 738/05 г. на ВКС, І г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Д. Н. Ц., чрез повереника си адв. С от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище, че същата не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск за делба на бивша СИО, във втората фаза по извършването й, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая жалбоподателят обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като няма изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора. Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, 2 и 3. Следователно, към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, 2 и 3.
Както се изложи по-горе, не е конкретизиран материалноправния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и такава практика не е посочена и не са представени съдебни решения в подкрепа на твърдението. Въз основа на изложеното в касационната жалба, може да се изведе следния материалноправен въпрос, по който СГС се е произнесъл, а именно във фазата по извършване на делба на недвижими имоти, при уравнение на дяловете, следва ли да се вземе предвид неплатено задължение по заем за закупуване на един от тези имоти. Настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд по така изведения материалноправен въпрос, а именно, че бъдещо погасяване на такова задължение би породило облигационни отношения между съделителите, но тези отношения не са предмет на настоящото производство, в какъвто аспект е и трайната съдебна практика.
От допълнителната молба с дата – 07.04.2008 г. към касационната жалба може да се изведе и процесуалноправният въпрос, решен от въззивния съд, за който се твърди, че е в противоречие с практиката на ВКС, а именно даване ход на делото въпреки депозирана молба за отлагането му, с приложен към нея болничен лист, удостоверяващ заболяване на пълномощник на страната. Посочена е съдебна практика на ВКС и е представено цитираното по-горе съдебно решение. В случая, за да даде ход на делото, въззивният съд е приел, че в производството по делба, жалбоподателят е упълномощил и други двама адвокати, освен заболелия пълномощник, не е оттеглил пълномощията от тези двама адвокати по реда на чл. 23 ГПК /отм./, както и че не е представил доказателства за наличието на препятствия за явяването му в съдебно заседание. Определението на съда за даване ход на делото е в съответствие с разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./ и е съобразно с цитираната от жалбоподателя практика на ВКС. Това е така, тъй като за да е налице предпоставката на чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./ за отлагане на делото, следва да е налице препятствие едновременно за страната и повереника да се явят на заседанието по делото, и това препятствие да не може да бъде отстранено от страната. Следователно, определението на съда за даване ход на делото, постановено в с.з. от 22.01.2008 г. по гр.д. № 1909/07 г. на СГС, ВО, ІІ Б състав, е в съответствие с практиката на ВКС досежно прилагането на чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./ и не е в противоречие с константната практика на ВКС в тази насока.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тези основания обаче касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.01.2008 г., постановено по гр.д. № 1909/2007 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ “Б” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: