О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№701
София, 29.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Димитрова гр.д.№ 3618 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Геостройкомплект“Е. , гр. Х. срещу решение № 95 от 24.04.2008 год. по гр.д. № 500/2007 год. на Сливенския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „Геостройкомплект“Е. срещу решението от 02.06.2007 год. по гр.д. № 1428/2006 год. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от едноличното дружество срещу С. Т. С. иск, с правно основание чл.108 ЗС и предмет – собствеността и владението на поземлен имот № 2* находящ се в землището на гр. С., селищно образувание „Изгрев“ в м.“Орта синур“.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Твърдението в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Формулираният материалноправен въпрос, обуславящ основанието за допускане на касационен контрол е по прилагането на чл.17а ЗППДОбП (отм.), възпроизведено в § 10 ал.3 от ДР на ЗПСК относно придобивното основание на търговското дружество.
Ответниците по касация С. Д. С., М. С. Г. и Т. С. Р. – конституирани като страна в процеса по реда на чл.120 ГПК, поради смъртта на първоначалния ответник С. Т. С. в рамките на въззивното производство, не са представили отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Настоящият състав на Трето гражданско търговското дружество. отделение намира, че не са налице хипотезите на чл.280, ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Пленума на Върховния съд.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата. Този правен въпрос трябва да е свързан с решаващите изводи на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. Като противоречива съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да бъдат сочени и представени само влезли в сила съдебни решения.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице, когато е решен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова основание, при кумулативност на двете предпоставки, би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата.
В конкретния случай ищецът-касатор е еднолично търговско дружество с държавно имущество, възникнало в резултат на преобразуването, чрез промяна на правната форма на ДФ“Редки метали“ през 1991 год. и е универсален правоприемник на активите и пасивите й. Твърдението по исковата молба на „Геостройкомплект“Е. е, че е собственик на спорният имот, който е включен в капитала му. Ответникът С. неоснователно го държи, като оспорва собствеността на дружеството, позовавайки се на придобивно основание от 1970 год. – договор за покупко-продажба, материализиран в нот.акт № 101 т.І д. № 284/1971 год., по силата на който е закупил от Е. Т. 1 дка (1000 кв.м.) от овощна градина. Безспорно е, че в предходен момент, през 1968 год., по-голямата част от имот (овощна градина) с обща площ 8 дка на праводателя Т. е бил отчужден за държавни и обществени нужди (построяване на път). Последователно подържаната теза на С. е, че през 1971 год. Таракчиев се е разпоредил в негова полза с част от останалите неотчуждени 2.8 дка от овощната градина.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки за недоказана активната материалноправна легитимация на „Геостройкомплект“Е. по отношение на спорния имот. За да остави първоинстанционното решение в сила, Сливенският окръжен съд се е позовал, както на недоказаност на обстоятелството, че именно процесният имот е бил включен в капитала на дружеството, така и, че този имот е попадал в отчуждената част от имота на Т. Приел е за доказано твърдението на С. , че се касае за неотчуждената част на бившата овощна градина.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице, както поради това, че изводите на съда не са обусловени от прилагането/неприлагането на чл.17а ЗППДОбП (отм.), както и поради липсата на противоречие с цитираната съдебна практика. Сливенският окръжен съд е отхвърлил иска за собственост поради това, че въз основа на събраните по делото доказателства, е счел за недоказано преминаването на част от отчуждения имот на Т. към „Геостройкомплект“Е. и на второ място, поради това, че спорният имот е част от неотчуждените през 1968 год. 2.8 дка. Изводът на въззивният съд не е обусловен от приложимостта/неприложимостта на чл.17а ЗППДОбП (отм.), като липсва и позоваване на този закон, а от недоказаност на фактите и обстоятелствата по делото, поради което не би могло да се приеме, че това е обуславящият изводите на съда въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, което касаторът свързва с противоречието в решенията, постановени по сходни казуси на сливенските съдилища, касаещи имоти в землището на гр. С.. К. се за неправилно разбиране на закона. Основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между съдебни актове, постановени по сходни казуси, дори и за същия имот, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане и е обусловил изхода на спора по това дело.
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено бланкетно. Както бе посочено по-горе, формулираният материалноправен или процесуалноправен въпрос не е бил разглеждан и не е обусловил изхода на спора по конкретното дело, поради което произнасянето по казуса би довело до развитието на правото, доколкото се касае за правилността при преценката на конкретни факти и обстоятелства по делото. Дали в конкретния случай фактите и обстоятелствата са били преценени правилно от въззивния съд е извън обсега на преценката по чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че като цяло направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на касационното обжалване. Твърдения, които се отнасят до неправилност на решението, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на факултативния касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Две от представените решения на ГК на ВКС действително касаят прилагането на чл.17а ЗППДОбП (отм.), но както неколкократно бе посочено, прилагането на този закон не е обуславящо произнасянето по спора. Третото от приложените решения касае редът за възстановяване собствеността върху земеделски земи, поради което е неотносимо към спора.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения и на основание чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 24.04.2008 год. по гр.д. № 500/2007 год. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: