4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
С. 6.03. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ:Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1422/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. В. от [населено място] подадена от пълномощника му адвокат О. В., срещу въззивно решение № 948 от 8.06.2011 г. по гр. д. № 1080/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 20.01.2011 г. по гр.д. № 1509/2005 на Софийски градски съд в частта, с която на основание чл.254 вр. чл.300 З. /отм./ по отношение на Министрество на отбраната е прието за установено, че Б. Б. В. не дължи сумата 18 786.67 лв., представляваща част от главница в размер на 27 251.07 лв. по изп. лист от 28.12.2001 г., издаден по гр.д. № 3251/2001 г. на Бургаския районен съд и в частта, в която МО е осъдено да заплати разноски в размер на 1624.44 лв. и в тази част е постановено ново, с което е отхвърлен иска на Б. Б. В. срещу МО, че не дължи сумата от 18 786.67 лв., представляваща част от главница в размер на 27 251.07 лв. по изп.лист от 28.12.2001 г., издаден по гр.д. № 3251/2001 г. на Бургаския районен съд.
Писмения отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна- Министерство на отбраната, [населено място].
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отмени решението на Софийски градски съд и постанови ново, с което отхвърля предявеният от Б. Б. В. срещу Министрество на отбраната отрицателен установителен иск за сумата 18 786.67 лв., въззивният съд е приел, че ищецът дължи възстановяване на разходите за срока на обучение от пет години и разходите за издръжка и квалификация за срок от три години и половина. По отношение на размера е приел, че същият следва да се определи на основание чл.130 ГПК /отм./ на база действителните разходи за издръжка, обучение и квалификация за учебната1997/1998 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение е разрешен процесуалноправният въпрос по приложението на чл. 130 ГПК /отм./, с оглед приетото от съда, че при невъзможност размера на задължението да се определи с точност, същият следва да се определи по реда на посочената разпоредба. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. Представя решение по гр. дело № 461 от 7.09.2009 г. по гр.д. № 1283/2008 г. на ВКС, І г.о. и решение № 49 от 10.07.2008 г. по гр.д. № 23847/2007 г. на СРС.
По поставения процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 130 ГПК /отм./ не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В обжалваното решение съдът се е позовал на чл. 130 ГПК /отм./ и е определил размера на задължението на база действителните разходи за издръжка, обучение и квалификация за учебната 1997/1998 г., като е ползвал и заключение на вещо лице.
В решение № 461 от 7.09.2009 г. по гр.д. № 1283/2008 г. на ВКС, І г.о. е прието, че при установено основание на вземането поради неизпълнение на задължението на ищеца да работи като кадрови военнослужещ за срока на договора по аргумент и от чл.130 ГПК /отм./ искът за установяване недължимост на обезщетението не може да бъде уважен само поради факта, че липсва точна сметка за всеки един разход по отношение на отделните курсанти. Приетото с обжалваното решение по приложението на чл. 130 ГПК /отм./ не влиза в противоречие с представената съдебна практика, като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В представеното решение № 49 от 10.07.2008 г. по гр.д. № 23847/2007 г. на СРС не е дадено разрешение на поставения процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.130 ГПК /отм./, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно основание по поставения правен въпрос.
Правилото на чл. 130 ГПК /отм./, като отклонение от общите правила на доказателствената тежест, означава че доказателствената тежест по иск за вземане включва доказване на юридическия факт, от който то произтича, но не и на размера му, от което следва, че искът не може да бъде отхвърлен, заради недоказване на размера. Съдът е длъжен да го установи по своя преценка и това е направено с обжалваното решение.
В изложението е поставен и въпросът- кой е релевантният срок при определяне размера на обезщетението за неизпълнен договор за кадрова военна служба- този, който страните са уговорили и записали като предмет на договора или срока на обучение по специалността. Поддържа се, че по този въпрос е налице противоречива практика. Цитирано е решение от 6.04.2010 г. по гр.д. № 3355/2008 г. на СГС.
Съдът в настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочения от жалбоподателя материалноправен въпрос. Разпоредбата на чл.300 З. /отм./ установява, че кадровите военнослужещи, чиито договори са прекратени на основание чл.128, т.8, чл.128а и чл.128в преди изтичане на предвидения в договора срок или на удължения срок на договора по чл.124, дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Дължимото обезщетение в посочената законова разпоредба е определено като сбор от разходите за издръжка, обучение и квалификация пропорционално на времето на неизпълнение на договора. Разпоредбата на чл.300 З. /отм./ е ясна и не се нуждае от тълкуване. В случая съдът е приложил посочената правна норма, като е приел, че жалбоподателя дължи действителните разходи за издръжка, обучение и квалификация пропорционално на времето на неизпълнение на договора. Обосноваността на изводите му за размера на действителните разходи е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не може да аргументира допустимост на касационното обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 948 от 8.06.2011 г. по гр. д. № 1080/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: