2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София _______________2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ:ЛюбкаБогданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 107/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. И. от[населено място], срещу въззивно решение № 170 от 30.06.2009 г. по гр. дело № 499/2009 г. на П. апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 4.03.2009 г. по гр.д. № 2821/2007 на П. окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. И. И. срещу Прокуратура на Република България иск за сумата над 750 лв. и до 50 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, резултат на незаконно обвинение, за което е оправдан.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно преценката на съда за допустимост и относимост на доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 205 ГПК /отм./, преценката на доказателствата и обстоятелствата във връзка с приложението на чл.5, ал.2 З., и по материалноправен въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
Ответната страна- Прокуратура на Република България не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, П. апелативен съд е оставил в сила решението на първата инстанция, с което предявеният от Е. И. срещу Прокуратура на РБ иск на основание чл. 2, т. 2 от З. за заплащане на обезщетение в размер на сумата 50 000 лв. за претърпени от същия неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на П., изразяващо се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда на наказателния съд, е бил уважен за сумата 750 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума и до 50 000 лв.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което искът за разликата над 750 лв. и до 50 000 лв.е отхвърлен П. апелативен съд е приел, че сумата от 2000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от ищеца неимуществени вреди от обвинението в извършване на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 НК, за което е бил оправдан, така и за задържането му за срок от 72 часа. Изложил е съображения, че така определения размер следва да бъде намален, тъй като с поведението си ищецът е допринесъл за увреждането, защото извършените от него действия сочат както на престъпление по чл.325, ал.2, вр 1 НК, за което е оправдан, така и на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, което е доказано с влязла в сила присъда, както и че задържането от 72 часа е и във връзка с доказаното престъпление и е намалил същият на 750 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, относим към възможността на страната във въззивното производство да поиска нови доказателства за установяване на факти от значение за решаването на делото, както и извършената от съда преценка на обстоятелствата във връзка с приложението на чл.5, ал.2 З..
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
На поставения процесуален въпрос съдът е дал отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в т. 6 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Съобразно даденото в същата тълкуване на процесуалните норми – чл. 147 ГПК /чл. 205, ал. 1 ГПК отм./, пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства. Дадено е разяснение, че нови доказателства са тези, които са релевантни за изхода на делото и за пръв път се иска тяхното допускане пред въззивната инстанция, като те могат да бъдат за твърдени, но недоказани от страната факти пред първоинстанционния съд, както и за нови обстоятелства. Пояснено е също така, че „нови доказателства“ ще бъдат и поисканите пред първата инстанция, но недопуснати от съда макар, че са били допустими и относими към изхода на делото, а така също допуснати, но несъбрани от него не по вина на поискалата ги страна. Освен допустими, доказателствата трябва да бъдат относими и необходими. Именно съобразно с тази практика въззивният съд е отказал събирането на неотносими доказателства по делото. А що се касае до преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.5, ал.2 З., то същата може да доведе до само до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправният въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от касатора, по отношение на който е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 2.06.2006 г. в магазина на “К.”,[населено място] е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, по което е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, с присъда влязла в сила на 7.03.2007 г. по внох.д.№ 3541/2006 г. на П. окръжен съд. Поддържа се, че поставения въпрос е относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Посочени са три съдебни решения по приложението на чл.2, т.2 З. вр. чл.52 ЗЗД.
Поставеният правен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетението за претърпени от И. неимуществени вреди не е решаван противоречиво от съдилищата. Напротив, практика на всички съдилища в страната е обезщетенията по чл. 2, т. 2 от З. за неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение да се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства предвид тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемия. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, което в случая е завършило с оправдателна присъда е въпрос на конкретна фактическа обстановка. Въведеният с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, като се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като душевните преживявания и страдания на всеки пострадал са индивидуални. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото макар исковете да са с едно и също правно основание, размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 750 лв. справедливо ще обезщети претърпените от И. морални вреди от незаконното обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допуска до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 170 от 30.06.2009 г. по гр. дело № 499/2009 г. на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: