ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№114
София, 12.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 6 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4023/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Т. и А. Ж. Т. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 541 от 08.04.2008 год. по гр. д. № 221/2008 год., с което е оставено в сила решение № 181 от 22.11.2007 год. по гр. д. № 3879/2006 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателите за предаване владението на 1/3 идеална част от съществуващ таван на двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл. № 8* с площ 308 кв. м, за който според действащия ЗРП от 1982 год. е отреден заедно с имот пл. № 7* парцел ****,808 от 556 кв. м в кв. 160 по плана на ЦГЧ, гр. П., ул. „Б” № 6 и иска за осъждане на ответницата да преустанови неоснователните си действия по отношение на описания по-горе таван.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с тълкувателно решение № 34/01.08.1983 год. на ОСГК на ВС, приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, относно приложението на чл. 38 ЗС за общите части на етажната собственост.
Ответницата А. Н. К. в писмен отговор на касационната жалба поддържа липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, както и че обжалваемият интерес не под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че решението на въззивният съд е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 34/01.08.1983 год. на ОСГК на ВС, относно предназначението на подпокривното пространство в етажна собственост – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Според т. 1 от цитираното решение подпокривното пространство (таванът) на сгради притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилище, ателие, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към тавана, е обща част на сградата, а според т. 4 подпокривното пространство (таванът), което е обща част на сградата не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му. Отделните етажни собственици не могат да извършван разпоредителни действия със своята идеална част от него. Обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика. Ответницата по предявените два иска, по силата на одобрена съдебна делба с протокол от 28.02.1975 год. по гр. д. № 1560/1975 год. на Пловдивски районен съд, с предмет новопостроена двуетажна жилищна сграда, е получила в дял трети целият тавански етаж с право да настрои трети нормален жилищен етаж над цялата сграда по одобрен архитектурен проект, две избени помещения с припадащите и се по закон 1/3 идеална част от общите части на жилищната сграда и от дворното място. Същата е била длъжна с построяването на трети жилищен етаж да възстанови таванската част над етажа си в състояние, каквото е към момента на сключването на спогодбата, принадлещажа на всички собственици на етажите. Ищците са поддържали, че правото на строеж не е било реализирано и е погасено по давност, поради което ответницата е загубила правото си на собственост върху таванския етаж – основание да бъде осъдена да предаде владението на 1/3 идеална част и да бъде осъдена да преустанови нейното ползуване.
В решението си въззивният съд не е изложил съображения, които да влизат в противоречие с цитираната съдебна практика за естеството и предназначението на подпокривното пространство и на това основание исковете да са били отхвърлени. Съдът е посочил, че неизпълнението на поетото със съдебната спогодба задължение за надстрояване засяга цялата спогодба, която не е атакувана по съдебен ред, поради което погасяването на правото на строеж не води до изменение на правоотношенията между страните по постигнатата спогодбата, респ. до загубване на вещните права получени от ответницата със спогодбата. Следователно, макар въпроса за естеството и предназначението на подпокривното пространство (таванът) в етажната собственост да е важен, в настоящия случай той не се явява съществен материално правен въпрос, решен в противоречие със съдебната практика, тъй като няма отношение към крайните изводи на съда за неоснователността на предявените искове, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 541 от 08.04.2008 год. по гр. д. № 221/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ