ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№34
София, 19.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3168/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Р. Д. и И. В. Д. против въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 120 от 09.04.2008 год. по гр. д. № 106/2008 год., с което е оставено в сила решение № 476 от 04.01.2008 год. по гр. д. № 692/2007 год. на Д. районен съд, с което са отхвърлени исковете за обявяване за нищожен на договор за дарение от 05.07.2005 год. сключен с нотариален акт № 49/2005 год. на нотариус с район на действие Д. районен съд поради липса на съгласие и за отмяна на нотариалния акт на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и иска за признаване за установено по отношение на ответницата правото на собственост на ищците върху апартамент № 8, вх. Б, находящ се на ул. „ В. П. 5-Б-8” гр. Д. на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.).
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят въпроса за правното значението на положен под пълномощно подпис, негоден за идентификация по заключение на съдебно-графологична експертиза и доколко такъв подпис може да ангажира с правни последици лицето, твърдяно като негов автор, отговора на който според жалбоподателите е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответницата В. Н. К. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени иск за нищожност на договор за дарение и установителен иск за собственост, както и че първият иск е неоценяем, а по вторият обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска за нищожност на договора за дарение, с който наследодателите на ищците са дарили на ответницата, тяхна внучка, апартамент в гр. Д., като дарителите са били представлявани с нотариално заверено пълномощно издадено в полза на тяхна дъщеря, майката на надарената, с оглед наведеното основание за нищожност на договора, липса на съгласие у дарителите поради неавтентичност на пълномощното, като неподписвано от упълномощителите, съдът е посочил, че пълномощното е подписано от първата ищца упълномощителка, според заключение на единична и трайна съдебно-графологични експертизи, но относно подписа на упълномощителя, починал след сключването на договора за дарение, вещите лица са дали заключение, че подписа е негоден за идентификация и може да бъде положен, както от сочения автор, така и от всяко друго лице. При тези данни и с оглед на установеното тежко здравословно състояние, в което се е намирал упълномощителят при подписване на пълномощното, и на което най-вероятно се е дължало разрушаването на писмения навик с изгубване на важни негови характеристики, съдът е приел, че по делото не е доказана по категоричен начин неавтентичността на пълномощното, поради което сключения с оспореното пълномощно договор е валиден и е породил правните си последици.
С оглед изложението и данните по делото, същественият материално правен въпрос повдигат от жалбоподателите следва да се отнесе до това дали овластителната сделка има порок, при нотариална заверка на подписите под пълномощното, когато един от подписите не е бил идентифициран, респ. не може да се установи дали е положен от лицето, сочено като негов автор. Спорният въпрос, дали по делото е опровергана истиността на пълномощното, т. е. дали е установено авторството на подписа положен от единия упълномощител, касае приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка, което има отношение към правилността (обосноваността) на решението, но не към приложното поле за допустимост на касационно обжалване.
Ненадлежното представляване може да се основава на отсъствие на овластяване, поради неавтентичност на упълномощаването, тъй като материализираното в пълномощното изявление не е било направено от лицето сочено като негов издател. Когато пълномощното е с нотариална заверка на подписите, в тази част то има характер на официален свидетелствуващ документ ползващ се с материална доказателствена сила. Нотариусът удостоверява с обвързваща съда доказателствена сила, че упълномощителят се е явил лично, пълномощното му е било прочетено и той е одобрил изявлението, като отразяващо точно волята му. За да се опровергае материалната доказателствена сила на пълномощно с нотариална заверка на подписите не е достатъчно да се установи, че подписа не е положен от упълномощителя, за да се приеме, че липсва съгласие за сключването на договора. Подписа може да не е положен лично от упълномощителя, но той може да се е яви лично пред нотариуса и да го е потвърди като свой. С нотариалното удостоверяване на пълномощното нотариусът удостоверява точно това – личното явяване на упълномощителите пред него, които са потвърдили подписите си под пълномощното и са заявили, че то отразява точно волята им. По този въпрос правната теория и съдебната практика нямат противоречие, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 09.04.2008 год. по гр. д. № 106/2008 год. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ