ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№278
София, 22.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 271/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. А. против въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 359 от 28.11.2008 год. по гр. д. № 459/2008 год., с което е потвърдено решение № 340 от 15.08.2008 год. по гр. д. № 717/2008 год. на Хасковския районен съд, с което исковете на жалбоподателя за отмяна на незаконното му уволнение извършено със заповед № 127 от 03.04.2008 год. и заповед № 128 от 03.04.2008 год., за прогласяване на тяхната нищожност и за поправка на основанието за уволнение са отхвърлени.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с посочена съдебна практика са разрешени материалноправните въпроси – 1/ налице ли е законова възможност за едностранно удължаване от работодателя на дадено предизвестие от служителя с материално-отчетнически функции в случай, че предаването на стоково-материалните ценности не е започнало към датата на изтичане на 30 дневния срок; 2/ допустимо ли е при неприключила процедура за прекратяване на трудовия договор на основание изтичане на дадено от служителя 30 дневно предизвестие да се извърши процедура за прекратяване на друго законово основание и 3/ налице ли е вина за неявяването на работа при категорично изразено субективно отношение от страна на служителя, че е считал трудовото правоотношение прекратено и процесуалрноправния въпрос – следва ли въззивната инстанция да обсъди в мотивите си всички съществени материалноправни въпроси или само тези, изложени във въззивната жалба. Представя съдебно решение по гр. д. № 668/2004 год. на ВКС по приложението на чл. 326, чл. 327 и чл. 344 КТ, с което обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът П. № 3* гр. Х. не е представил писмено становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ във вр. с чл. 326, ал. 3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли исковете въззивният съд е посочил, че жалбоподателят е заемал длъжността „главен счетоводител” в ответното поделение. На 20.02.2008 год. ищецът предизвестил работодателя, че желае да прекрати трудовото си правоотношение след изтичане на 30-дневен срок. Преди да изтече срока на предизвестието на 19.03.2008 год. работодателят уведомил ищеца, че на основание чл. 326, ал. 3 КТ удължава срока за предаване на повереното имущество до 20.04.2008 год., поради ликвидация на поделението, след което със заповед назначил лице, което да приеме числящите се на ищеца финансови средства и материално – отчетнически документи и определил срок за сдаване на длъжността, пет работни дни от 27.03. до 02.04. 2008 год. Въпреки, че тези обстоятелства са станали известни на ищеца на 24 и 25 март той не се явил на работа. При поискано обяснение от работодателя обяснил, че започнал нова работа. При тези обстоятелства на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Съдът е приел, че законосъобразно работодателят е упражнил правомощието си по чл. 326, ал. 3 КТ – преди изтичане на 30-дневното предизвестие уведомил служителя, че удължава срока, общо два месеца, с посочване на причините, които чрез разпитаните по делото свидетели са били потвърдени – поради ликвидация на поделението финансовият отдел е бил натоварен по приключване на документацията. Извършеното нарушение от ищеца през посочения период е довело до неговото санкциониране с оспорената заповед, преценена от съда като издадена при спазване на чл. 194 и чл. 195 КТ. При тези обстоятелства от правна страна, съдът е приел, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е законно и няма основание заповедта да бъде обявена за нищожна. Трудовият договор с ищеца не се е прекратил с изтичане на 30-дневното предизвестие и в тази връзка се явява неоснователно и искането за поправка на вписаното основание за уволнение, което не е неправилно. Мотивиран от тези съображения, съдът отхвърлил исковете като неоснователни.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси нямат значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
По първият въпрос – разпоредбата на чл. 326, ал. 3 КТ предоставя възможност на работодателя по отношение на лица заемащи материално-отчетнически длъжности, които налагат предаване на поверено имущество, времето да се удължи до два месеца, когато това не може да стане в 30-дневния срок. Ищецът попада в посочената категория служители, а дали предаването на повереното имущество е започнало или не е започнало в 30-дневния срок е без значение за правото на работодателя да упражни посоченото правомощие.
Вторият поставен въпрос не покрива установените по делото обстоятелства. Трийсетдневният срок е бил удължен от работодателя преди да изтече, това е станало известно на ищеца, поради което възможността му да прекрати трудовото си правоотношение с изтичането на този срок е отпаднала. До изтичането на удължения срок ищецът е бил длъжен да се явява на работа. При нарушаване на това задължение (чл. 190 КТ) на общо основание, той може да бъде санкциониран от работодателя.
По третият въпрос – вината на ищеца за неявяването му на работа в два последователни дни не отпада поради субективното му отношение да прекрати трудовия договор с изтичането на 30 -дневния срок на предизвестие. Работодателят правомерно е удължил срока и това е било известно на ищеца.
Относно процесуалноправния въпрос, за правомощията на въззивния съд е приложима разпоредбата на чл. 269 ГПК, тъй като производството се е развило изцяло по реда на ГПК в сила от 01.03.2008 год., с който е въведен ограничения въззив. Това означава, че въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на посоченото в жалбата. С обжалваното решение съдът е отговорил на заявените от въззивника материалноправни въпроси, което сочи, че поставения процесуален въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359 от 28.11.2008 год. по гр. д. № 459/2008 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ