ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№994
София, 3.08. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 732/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. у. „В” гр. П. против въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 112 от 05.03.2009 год. по гр. д. № 10/2009 год., с което е оставено в сила решение № 174 от 24.11.2008 год. по гр. д. № 2839/2008 год. на Плевенския районен съд, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като е признато за незаконно уволнението на М. С. Н. и отменена заповед № Р* от 26.06.2008 год. на директора на О. у. „В” гр. П., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото и правоотношение, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител в прогимназиален етап” и О. у. „В” гр. П. е осъдено да заплати на М. С. Н. обезщетение за оставането и без работа поради незаконно уволнение в размер на 1507,29 лв. за времето от 26.06.2008 год. до 08.10.2008 год. със законна лихва, считано от 11.07.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивният съд е излязъл извън предмета на спора въведен с исковата молба и по този начин е нарушил диспозитивното начало в процеса, като се е произнесъл по спор, за който не бил сезиран. Ищцата е поддържала липса на извършен подбор, респ. подбор извършен в нарушение на чл. 329 КТ, като основание за незаконосъобразността на заповедта за уволнение (фактически твърдения в исковата молба) и не е оспорила наличието на реално съкращаване на щата за заеманата от нея длъжност (обяснения по чл. 176 ГПК в съдебно заседание), а съдът е приел, че при извършеното съкращаване на щата, работодателят не е спазил реда за промени в числеността на педагогическия персонал залегнали в новото щатно разписание, като е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3/18.02.2008 год. на Министерството на образованието и науката, в сила от 14.03.2008 год. – към датата на уволнението, 26.06.2008 год., представеното щатно разписание утвърдено от директора на училището на 02.04.2008 год. да бъде съгласувано с МОН, което в случая е направено след уволнението на ищцата на 01.07.2008 год., основание съдът да обяви заповедта за уволнението за незаконна с произтичащите от това правни последици. Към изложението са представени две съдебни решения на ВКС по приложението на чл. 123 ГПК (отм.) и чл. 209 ГПК (отм.), мотивиращи приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата М. С. Н. в писмен отговор на касационна жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа липсата на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, първите два неоценяеми, третият оценяем, но обусловен от първите два намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване поставя процесуалноправения въпрос за приложението на чл. 6, ал. 2 ГПК, установяващ диспозитивното начало в процеса, според който предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие се определят от страните и въпроса за последиците от неговото нарушаване.
Настоящият съдебен състав намира, че поставения в изложението процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с представената и трайно установената съдебна практика, относно спазване на принципа на диспозитивното начало в процеса от правозащитния орган. Диспозитивното начало гарантира обусловеността на защитата на накърненото право от волята на лицето, легитимирано да я търси. Затова, съдът не може да образува по свой почин граждански дела, извън предвидени със закон изключения, нито може да измени основанието, предмета или страните по делото. Твърди се, че въззивният съд е излязъл извън пределите на заявеното с исковата молба спорно материално право, като е приел уволнението за незаконно, поради липсата на реално извършено съкращаване на длъжността заемана от ищцата, при твърдения само за незаконен подбор, с което е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК. С исковата молба е оспорена законността на заповедта за уволнението на ищцата, поради съкращаване на щата и е поискана нейната отмяна. Съдът е длъжен, след като е сезиран с иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да провери дали се е осъществил фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор „съкращаване в щата” – налице ли е фактическо премахване, намаляване на бройките за длъжността, заемана от ищцата, дали това е станало по установения ред и дали е извършено преди уволнението. Без да е установено реално съкращаване на щата за длъжността заемана от ищцата към датата на извършеното уволнение, съдът не би могъл да даде търсената с иска защита – отмяна на заповедта за уволнение като незаконна. В този смисъл защитният орган не е подменил предмета на спора и не е разгледал друг иск, респ. не е нарушено и диспозитивното начало. Обясненията на ищцата дадени в съдебно заседание, засегнати в изложението за допускане на касационно обжалване, дори да се приемат като признание на неизгодни за нея факти, не обвързват съда, а го овластяват да ги прецени с оглед на всички обстоятелства по делото. Представените с изложението съдебни решения по гр. д. № 555/2004 год. и по гр. д. № 1646/2005 год. и двете на Върховния касационен съд, касаят правомощията на въззивнита инстанция, като втора инстанция по съществото на спора и са относими към приложението на чл. 123 ГПК (отм.) и чл. 119, ал. 1 ГПК (отм.), хипотези различни от процесния случай.
Изложеното сочи, че не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване по приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касаторът ще следва да заплати направените от ответницата съдебни разноски в настоящето производство в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.,
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 05.03.2009 год. по гр. д. № 10/2009 год. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА О. у. „В” гр. П. да заплати на М. С. Н. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ