ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№224
София, 9.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 4 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1363/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. на Община А. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 840 от 15.05.2009 год. по гр. д. № 300/2009 год., с което Община А. е осъдена да заплати на З. Н. М. обезщетение за неимуществени вреди причинени от злополука на 21.10.2007 год. общо в размер на 2400 лв. със законна лихва от 08.11.2007 год. и мораторна лихва общо 17, 09 лв. за периода 21.10.2007 год. – 07.11.2007 год. и обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 221,80 лв. със законна лихва от 08.11.2007 год. до окончателно изплащане на сумите на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на противоречие между решението на първоинстанционния съд, който отхвърлил исковете по чл. 49 ЗЗД и осъдителното решение на въззивния съд, предмет на касационното обжалване. На второ място жалбоподателят поддържа, че отговорността на държавата следва да се реализира по реда на чл. 1 ЗОДОВ, а не по реда на чл. 49 ЗЗД, уреждащ гаранционно – обезпечителна отговорност. Представя две съдебни решения на Върховния административен съд за допускане на касационно обжалавне по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата З. Н. М. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес по иска за неимуществени вреди не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационната жалба против решението в частта, с която са уважени искове за имуществени вреди в размер на 221, 80 лв. е процесуално недопустима. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В тази част на решението по разпореждане на закона касационният контрол е изключен, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която иска за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за 2400 лв.
За да уважи частично предявените искове за неимуществени вреди, съдът е посочил, че на 21.10.2007 год. ищцата е претърпяла инцидент – спъване в стърчащо на тротоара желязо (тръба), като при падането е получила наранявания на главата, лицето, зъбите и ръцете, вседствие на което е търпяла болки и страдания подлежащи на обезвреда от ответника, който отговоря за поддържането на тротоарите, включително и след извършен ремонт по негово възлагане.
Жалбоподателят се позовава на противоречие между решението на първоинстанционния съд – отхвърлил исковете и решението на въззивния съд – уважил частично исковете. Не се разрешава противоречиво правен въпрос, който в първоинстанционното решение е разрешен по един, а във въззивното решение по друг начин. По смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК правният въпрос е разрешен противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият правен въпрос е разрешен по различен начин. Жалбоподателят се е позовал на съдебни решения постановени от Върховния административен съд, което също не обосновава противоречиво разрешаване на правен въпрос. Разпоредбата на чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК има предвид само съдебната практика на Върховния касационен съд – задължителна и такава по конкретни дела.
В изложението се твърди, че държавата отговаря по реда на ЗОДОВ, който в разпоредбата на чл. 8 изключва общия ред за търсене на обезщетение за вреди. Във връзка с това твърдение няма формулиран въпрос. Ако жалбоподателят поддържа, че пострадалата следва да търси обезщетението за претъпените от нея вреди по ЗОДОВ, а не по реда на непозволеното увреждане и това е поставения правен въпрос, следва да се посочи, че правната квалификация по чл. 49 ЗЗД отразява точно наведените в исковата молба правно – релевантни обстоятелства. Отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1 ЗОДОВ възниква при наличието на друг фактически състав визиращ незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая отговорността на общината е за причинени вреди на пострадалата по повод възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД работа – извършен ремонт с възложител общината, при който тротоарът не е бил обезопасен от стърчащи железа, т. е. налице са предпоставки за ангажиране на безвиновната гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, като възложител на работата на основание чл. 49 ЗЗД.
Изложеното сочи, че не са установени предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 840 от 15.05.2009 год. по гр. д. № 300/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ